Веролюб Вукашинович

превод: Елка Няголова

Стихне ли екранът с вестите световни,
чува се тогава огънят как пука.

Огън се преражда в старата ни къща
и в дома ни нов той тихо се завръща.

И какво ли помни от гори чудати,
няма да узнае този радиатор…

Песента на огъня насред снеговея,
край огнище бащино - топъл спомен пее…

Ето, гори орех от дядовата нива.
Оживяват в пламъка сенки. И отиват си…

Агънце от детството край искрите скача,
рибка сред ума ми се върти сред здрача…

Топло е сред къщи, топло е в душата.
С бял дим от комина пише нещо вятърът…