Криста Бендова

превод: Атанас Звездинов

Така сама сама съм - в алеята се лея
усмивка си ми ти стон - твоето трептене
Раздвижа ли ръце копнеж ме твой обзема
и отразени в мен лицата ти живеят

Навярно суета от глъбините скръбни
ме кара да настроя лицето си в гримаса
и тъжно да бленувам къде ли ти сега си
дали си спомняш също дали не ще се върнеш

Но трае само миг мечтата и отново
наскоро след това в скала се аз превръщам
и виждам отразено в това мечтане тъжно
безумието на нетрайните любови