Чарлз Буковски

превод: Илеана Стоянова

ОХЛАЖДАНЕ НА СКРЪБТА

Аз чувам даже
ако планини
се смеят
от върховете сини а долу
в дълбините
на водата
плачат риби
и сълзите им
са реки.

Чувам аз водата
в нощите и се напивам
и мойта скръб огромна

я чувам във часовника
прелива тя във плочките на масата
в хартията на пода
по върховете на обувките
и в разписките за пране

тя става на цигарен дим
издига се до купола от тъмно грозде …

И не е важно
че нашата любов е малко
и малката любов е по-добра
или пък малкия живот

но другото е важно:
какво ни чака зад стените -

роден съм за това
за търговия с рози
по улици на мъртвите.

ТАКАВА СЪДБА

някога
ние
преминахме
младостта си
зад
пишещата машина …
пиене
пушене
печатане
това беше най-възхитително
и чудесно
време.

то и сега е такова
само че
се движи
не напред
а към нас
принуждава
всяка дума
да захапва
хартията
отчетливо
бързо
мощно
запълвайки
оставащото
пространство.

ПИСАНЕТО

често то - единствено -
си струва твоя избор
пред неизбежността.

не могат пиенето
женската любов,
нито богатството
да я избегнат.
и само буквите
ще те спасят.

така че писането ти
ще удържи
за да не рухне
покрива ти
над главата.

а също и тълпата
ще държи на разстояние от теб.
и даже ще разсее за дълго
тъмнината.

да, писането
е основен
психотерапевт
и то е най-доброто
божество
от всички божества,
което те закриля.
преследва и
смъртта,
прогонва я донякъде.

та писането
в отпуск
едва ли ще излезне
и без почивка ще е,
така че няма да те
изостави.

със буквите
ще се надсмива
над теб
и над тъгата ти.

и до последно
ще бъде обещание
и до последно,
обяснение -

това
ще бъде то
за теб.

ПРИЗНАНИЕ

Очаквам смъртта
като котка
която се готви
за скок в леглото.

Горко на жена ми.

Ще види
това изстиващо
бяло
тяло
ще го разтърси веднъж, след това
може би
още веднъж

“Ханк!”

Ханк не
отговаря.

Тревожа се не от смъртта.
а за жената
която ще оставя
с тази купчина
Нищо.

Искам
тя да знае
все пак

че през всичките тези нощи
когато спях
до нея

дори и в празните ни
спорове
всичко беше
чудесно

и тези думи
които винаги се боях
да кажа
вече могат да бъдат
казани:

Обичам
те!