Якоб Тегенгрен

превод: Константин Стефанов

***
Как бих могъл аз да пея песни
на юначество и мощ,
когато над страната ми надвеси
мрак студена мъртва нощ!

Как би гневната ми реч запяла
с своя мощен буен звън,
как сърце би гордо закипяло
в гръд, оборена от сън!

ИЗ ПОЕМАТА „МОЕТО ОТЕЧЕСТВО”

И през тая нощ ще бдя в молитва,
може Господ знак да ми проводи;
душата, що целувката му ще докосне
в тъмнините повече не броди.

Тя политва посред звездни песни
и на оргел горски в звуковете,
сякаш чучулига къмто небесата
в полет е разперила крилете.

——————————

сп. „Хиперион”, г. 5, кн. 4, 1926 г.