ХИМН НА СВОБОДАТА
превод: Божидар Божилов
(откъс)
Зная те по остротата
на ужасния ти меч,
погледа ти над земята
винаги лети далеч.
Ти родена си из кости
святи в Гърция навред,
храбра и човешки проста -
Свобода, привет, привет!
Ти живееше в тъмата,
унижена от срамът,
и очакваше словата
смели да те позоват.
Но мълчание цареше,
нийде лъч от светлина,
сянката на робство бдеше
върху цялата страна.
_ _ _ _ _ _ _ _ _
Но ти чакаше сурова,
с гордост в чистото сърце,
само кършеше отново
в отчаяние ръце.
И простенваше: „Кога ли
буря ще ме позове?”
И в ответ - пак долетяли
писъци и плачове!
Взори, потопени в сълзи,
вдигнеше ли някой път,
гръцка кръв подобно бързей
плискаше по твойта гръд.
Но с окървавена дреха,
тайно, из далечен път,
диреше в скръбта утеха
и ръце, за да мъстят.
Тръгнала сама да скиташ,
връщаше се с плач дома.
Не открехват се вратите,
чукаш ли на тях сама.
Някои пред теб ридаха,
но нима туй беше плач?
Други в помощ се кълняха,
но с ехидност на палач.
Трети с радост на лицата
срещаха със злобен вик:
„Потърси си ти децата!” -
викаше ти зъл език.
В път обратен унизена
тръгваше ли ти накрай -
тъпчеше трева, в зелена
стара слава, що сияй.
Своята глава нещастна
свеждаше ли пред беда,
просяк сякаш беше, тласкан
от врата, та на врата.
Но днес вече се сражава
твойта челяд с твърда гръд,
иска да я озарява
свобода, или пък смърт.
Ти родена си из кости
святи в Гърция навред,
храбра и човешки проста,
Свобода, привет, привет!
Щом съзря небето синьо
твоя устрем как гори,
в миг то цялата родина
с плодове и цвят покри.
Просветля то. И разля се
някакъв подземен глас:
Ригас отговори с ясен
отклик, с воинствена страст.
Поздравиха се местата
наши с родното небе,
изразяваха устата,
що в сърцата смели бе.
Викаха чак до звездите
от Йонийското море
хората и от скалите
голи, за да разбере
всичко радостта им. Ала
на вериги тежестта
носят, на чело им спряла
сянка: „Лъжесвобода”…
Ти, богинята, която
можеш всичко, имаш мощ,
скиташ бедна по полята,
в кърви бродиш ден и нощ.
В сянката ти, длани сплели,
кринопръстите моми
хоровода са повели,
ек от стъпките гърми.
Погледите пламенеят
нежно в танца тъй красив,
черни къдри се ветреят
до златистите коси.
И душата вече знае -
всяка готви в топла гръд
мляко, за да забозае
с него свобода синът.
Сред тревите и цветята
чашата си вдигам аз,
химните на свободата
като Пиндар лея с глас…
Ти родена си из кости
святи в Гърция навред,
храбра и човешки проста,
Свобода, привет, привет!