ГОРКИЯТ ЗЕТ
превод: Евгения Динкова
- Да, господине, ако президентът на републиката знаеше, как си патя благодарение на него, като нищо щеше да ми връчи орден.
- Благодарение на него?
- Е, така е думата; не му се сърдя, защото всъщност Феликс Фор (1) нищо лошо не ми е сторил, но ако нашият президент не съществуваше или ако не беше заел такъв висок пост, щях да бъда най-щастливият човек на света.
- Благоволете да ми обясните.
- Господи ! Работата е много проста: женен съм за една очарователна дама, която много обичам и която ми се отплаща по същия начин. За жалост съпругата ми има майка…
- И тази майка ви е свекърва?
- Нищо не може да скрие от вас човек!… Тази подробност в края на краищата надали щеше да има голямо значение, но ето къде е бедата: в миналото, когато била мома за женене, някакъв млад човек до ушите влюбен в нея и който не й бил безразличен, поискал ръката й. Нейните родители обаче, като сравнили своето обществено положение с това на младия човек, отказали да му я дадат.
- Не виждам какво общо има…
- Ще видите, господине, ще видите, щом добавя, че младият човек, за когото става дума, не бил кой да е, а някой си Феликс Фор, служител в голяма кожарска къща в Сен Мартен.
- А, взе да става интересно.
- Главоболията ми започнаха малко след сватбата. В началото отношенията в семейството бяха сърдечни, миролюбиви, дори бих казал патриархални. Един прекрасен ден, падаше се понеделник, точно след парламентарните избори четем във вестника, че някой си Феликс Фор, търговец по професия, бил избран за депутат от Хавър. „Гледай ти, възкликна свекърва ми, Феликс Фор, това ще да е моят някогашен обожател. На времето за малко да се омъжа за един млад човек, което се казваше така”.
- Е, и?
- Тя се осведоми и действително се оказа, че новият депутат бе някогашният й обожател.
След това откритие свекърва ми взе да гледа накриво:
„Ако моите родители, повтаряше, не се бяха противопоставили на тая женитба, сега щях да бъда жена на депутат!…” Няколко години по-късно Феликс Фор стана министър на военноморския флот. Този път госпожата съвсем се вкисна, и понеже нямаше на кого да си го изкара, взе да подмята пред мене: „Ако все пак бях станала съпруга на този човек, ти сега за кого ли щеше да си омъжена, дъще!”
- А когато Феликс Фор бе избран за президент на републиката?
- Ох! Дайте да оставим, господине!… Нямам думи да ви опиша… А когато гостуваха у нас царят и царицата!… А когато отиде на посещение в Русия!… Или пък когато оня ден стана кавалер на Ордена на Златното руно (2)!… Отрови ми живота!… Някой път губя търпение и руг… горката жена като хамалин!
- И тя какво казва?
- Свлича се с нещастна физиономия на един стол и изхълцва: „Господин Берж никога не би се държал така грубо с мене”.
——————————
1. Феликс Фор - президент на френската република от 1895-1899 (бел. прев.)
2. Орденът на Златното руно е една от най-старите и почетни награди в Европа. Формално целта на ордена е охрана на църквата и вярата. Създаден е от Филип Трети Добрия, херцог на Бургундия, през 1430 г. в чест на брака му с Исабела Португалска. Суверени, членове на кралски фамилии и изтъкнати личности от аристокрацията, политиката и въоръжените сили са получавали Ордена на Златното руно. (бел. прев.)
