ВЯРА
превод: Елка Няголова
ВЯРА
От погребение до погребение…
Горчиви предисловия - като насън.
Камбанен ек над мойта Рус и мене -
вдовишки звън.
Живеем, сякаш дишаме жарава -
апатия, безправие, и болка…
Но нощем е клисар луната стара.
И води ни към Бога.
И пали свещ за всекиго от нас -
не отклонявай погледа си предан.
Погледай звездния иконостас,
до теб съм редом.
Ще видим хоризонтът как просветва.
А Божието и понятно слово
подобно блага вест ще литне с екот
над цяла Рус отново.
***
Тъй уютна е нощта.
В тъмнината свещ припуква.
„Отче наш”, като прощаване.
А зад мене - Ангел буден.
От платформата незрима
гледа мълком, диша жадно,
към съзвездия безименни
възхитената душа.
