Веселин Бърнович

превод: Елка Няголова

Има една страна,
по-голяма от цяла планета.
На нея и космосът се осланя.
Това е земя, сред която
всеки мъж се превръща в гигант,
а над него небето все аленее.

Аз в Русия никога не съм бил,
но тя е завинаги в мене.

Нейната степ необхватна
се сбира цяла в дланта ми.
И нейните буйни реки
протичат през моите вени.
Даже зората й всеки ден
изгрява в очите ми.

Аз в Русия никога не съм бил,
но тя е завинаги в мене.

Душата й топла е като майското утро,
което сърцето изпълва с любов.
Хармония космическа балалайките леят.
И ако родя се повторно,
тя пак ще е моята втора майка,
която ще ме ожени за руска бреза.

Аз в Русия никога не съм бил,
но тя е завинаги в мене.

От всяка русалка или девица
по-гиздава е брезата в Русия -
щом разпусне по раменете си
косите си свилени,
щом душата й перлена
затрепти във гърдите…

Аз в Русия никога не съм бил,
но тя е завинаги в мене.