Якша Фиаменго

бележка и превод: Елка Няголова

Той беше един от стълбовете на филиала на Славянска академия в Хърватия. Неизменен участник във всички наши събития там. Идвал е и на фестивала у нас, а и на спектаклите на Международния театър на поезията във Варна, Шумен, Балчик, Калиакра… Бе един от модераторите на фестивала на остров Шолта, посветен на хърватската поетеса Весна Парун… Прекрасният му глас се чуваше сутрин, по време на хърватския фестивал на поезията “Maslina u lice” в Далмация. Той пееше красиво… Напусна ни малко преди Нова година. И станахме с една висока душа по-бедни…

КОГАТО СВЕТЛИНАТА ТИ…

Когато светлината ти във къщата си внесох,
подобно тайнствен пламък, със дъх горещ нагоре,
и странно: засия, от него светнал, дворът…
Когато твоя пламък огря дома ми есенен.

Приличахме на птици, по изгрева отнесени,
за кацане готови спокойно сред небето,
и в дланите си груби, и в дланите си бели…
Когато светлината ти във къщата си внесох.

Менят се времената и времето променя
и светлина, и сянка, дори в самия мене.
Те бяха в нас - картини от призрачна галерия.

Какво сега ли имам от изблиците ясни?
И още ли съм част от теб и оня блясък?
Но твойта светлина научи ме да гледам.

КЪЩАТА НА ХЛЯБА

Душа сиромашка и тежка от волското бреме.
На Коледа в тайнството свято сме само статисти.
Все същите сенки в детето невръстно и чисто.
А Бог ни търкулва в нозете узрялото време.

Изпрана е зимата вече с надежда, ще мине,
додето във вятъра шуми морето на вярата.
В едно и също съзвездие мерим мяра за мяра.
Сред святата нощ дали сме пътниците сами?…

О, цялата златна е днеска нашата къща на хляба,
на бора украсата, празникът и тази нощ сляпа -
най-звездният час на дома, на вярата ни в заревото.

Разнася се ангелско „Слава!” от всички страни,
докато са с нас мъдреците в пастирските двори
и вече Мария и Йосиф щастливи перат пелени…

ВОДА ОТ ДЪНОТО
НА КЛАДЕНЕЦА

Водата на дъното - тайна изпусната.
Прилича на нещо, внезапно променя се.
От нея ли гребнеш, признай насаме:
най парят капките от топлите устни.

Водата от кладенец не е просто мокра,
най-тъмните капки са в нея последни.
Водата от дъното е гъста и ледена.
Не плуват над нея белите кораби…

Водата на дъното спи неспокойно,
сгъстява се още, съня си разплисква.
Водата във кладенеца - горко й!

И все по-дълбоко, и сякаш в дере е,
водата от дъното сънува плиткото.
Мистрал мечтите й тайно пере…