Джордже Баковия

превод: Йордан Стратиев

Като сълзи от кръв е
роякът на листата
и окървавен, здрачът
прониква през стъклата.

Над хълмовете сини
луната в кръв изгряла,
и кърваво е сякаш
и езерото цяло.

Едно момиче гледа,
закашля се и плаче,
и кърпата му стана
като листата в здрача.