ТЕЛЕФОННИЯТ УКАЗАТЕЛ
превод: Евгения Динкова
От дън душа мразя седенето по кафенетата, защото считам, че времето прекарано в тия заведения е безвъзвратно загубено за учението и молитвата.
Освен това в тях е прието да се поемат ферментирали напитки, съдържащи алкохол, чиято неумерена употреба принизява човека до ранга на животното.
Ах, да знаете, как обичам мощните хармонии на органовата музика! И пръчиците с упоителното ухание на тамян, горени в асансьорите!
(Много хора произнасят ансансоарите (1); аз лично предпочитам асансьорите, като считам, че тези приспособления издигат до ноздрите на Всевишния благовонието на свещения ливан. Всъщност като се произнася бързо тази дума, разликата не се забелязва).
Но съвременният живот е така устроен (през Средновековието съвременният живот е бил устроен другояче), че дори най-калените здравеняци рано или късно са принудени да стъпят в кафене, както най-обикновените пияници.
Така че един предиобед се наложи да се отбия в една просторна бирария на булевард Страсбург. Просторна, но изцяло празна.
Тъкмо бях седнал, когато влезе млад мъж, който на пръв поглед ми се стори доста невзрачен.
Развитието на събитията доказа, колко погрешно е било първоначалното ми впечатление.
Мъжът седна не много далеч от мене и на висок глас:
„За пиене едно хининово!”
Келнерът, остаряло дребно момче, с лице покрито с лунички, донесе попивателна, перодръжка и мастилница.
Мъжът приближи мастилницата до носа си, помириса съдържанието й, потопи пръст в мастилото и на висок глас:
„Келнер!”
С дълго изскърцване на подметките по поръсения с пясък под на бирарията дотичаха луничките.
„Какво желаете, господине?”
Мъжът тури оцапания си с мастило пръст върху носа на келнера и на висок глас:
„Ама че е тъмно вашето хининово!”
Келнерът не се обиди кой знае колко от фамилиарността. Обърса носа си с бялата престилка (която престана да бъде съвсем бяла) и смутолеви сконфузено:
„Моля да ме извините, господине, чух за писане“.
Мъжът се усмихна и на висок глас:
- Донесете ми и Указателя!
- Указателя ли! Дадено, господине!… Този на Париж?… Или на провинцията?…
- Кой да е!… Указателя на Луната, ако щете.
Указателя на Луната! Какъв полет на мисълта!
От този момент мъжът престана да ми изглежда невзрачен.
Изведнъж взе да ми харесва заради смелото словосъчетание: Указателя на Луната!
Ето какво би им свършило работа в Обсерваторията - Указателя на Луната!
Защото, излишно е да пояснявам, когато знаете точния адрес, бранша, наградите по изложения и т. н., на всички търговци в дадена страна, лесно ще си съставите нейната география и история..
Обещавам ви, че ако довечера ми донесете списъка на производителите на меки и обработени кожи на Луната, още утре ще ви доставя обстоен труд, озаглавен Gesta Dei per Lunaticos (2).
Чудно ми е, че къщата Фирмен-Дидо (3) още не се е сетила за това.
Не се и съмнявам, че друга една къща - Шарл-Шенкол (4) ще излезе с подобна смела инициатива, тъй като Феба (3) е любимото небесно тяло на нейния млад и предприемчив директор.
Междувременно келнерът донесе на мъжа чаша хининово вино и кой да е Указател.
Мъжът изпи виното и не погледна Указателя.
Нито пък седна отгоре му.
Тогава за какво му трябваше?
По моя преценка един Указател служи за две неща.
Или да издирите нечий адрес, или в ранна възраст, като малко момче (или малко момиче) да седнете върху него, защото вкъщи няма детско столче.
Присъщо на всички хора, които искат да се издигнат (прощавам на децата), е да не гледат върху какво сядат.
Виждал съм със собствените си очи, как в едно кабаре, близо до авеню Трюден и не много далече от улица Пигал, един полски пианист беше турил между табуретката и мършавия си задник пълното издание на Курие Франсе (6), луксозно подвързано и безспорно представляващо една от най-блестящите прояви на човешкия гений.
Тия спомени бавно изплуваха в съзнанието ми, когато в заведението влезе млада жена, доста свежа, но не особено хубава.
Като видя мъжа с Указателя, същата пламна от гняв и отдалече викна:
(Моля читателя да ме извини за просташката безцеремонност на нейните думи, но в случая аз съм само безучастен историограф).
„Ах! Ето те и тебе, мръсен сводник!”
На висок глас мъжът не отговори нищо, само грабна Указателя и го хвърли в лицето на нахалницата.
Същата залитна и мърморейки долнопробни ругатни, напусна заведението.
Мъжът седна отново на мястото си и виждайки, че го гледам с любопитство, не се поколеба да ми се довери.
„Ах! До гуша ми дойде в края на краищата… от постоянните й заплахи. Познаваме се от една година, похарчил съм за нея най-малко осемдесет франка и тя смее да ми вика сводник!”
- Осемдесет франка!… Нахалство!…
- Както казвате.
- Не е чак толкова хубава, че да забрави човек изгодата?
- Не е, и аз съм на същото мнение, но е много свежа и знае това никаквицата! От кога ми надува главата, каква била кожата й, тенът й, колко била свежа…
- Че защо?
- За да ме накара да ревнувам може би, но не пропуска случай да ми подхвърли, че някакъв господин й бил направил комплимент, колко хубав бил тенът й и … ако била искала …
- Всеки ден ви подхвърля, колко хубав бил тенът й?
- Точно така.
- Добре! Сега се издължихте!
Мъжът не разбра.
И цяло щастие, защото беше много любезен.
——————————
1 ансансоарите (encensoirs) (фр.) - кадилници (бел. прев.)
2 Gestа Dei per Lunaticos (лат.) - Божиите дела минават през сомнамбулите (бел. прев.)
3 Феба - естествен спътник на Сатурн (бел. прев.)
4 Фирмен Дидо (1764-1836) - френски печатар, издател и политически деец (бел. прев.)
5 Шарл Шинкол (1843-1902) - писател и журналист, основател на вестници, считан за първия френски репортьор (бел. прев.)
6 Курие Франсе (Le Courrier Fran?ais) - най-меродавното и търсено сатирично издание, излизащо от 1884 до 1914, прочуто със смелите си, цветни илюстрации (бел. прев.)
