Ялмар Прокопе

превод: Константин Стефанов

***
На тоя свят е наша само нищетата,
не ще пламнат нашите ланити в срам,
кога стълпени ще се сбират нашите братя
наследство да делят подир Авраам.

Ний млади сме, не знаем старост безутешна,
и пее нашият език звънливи песни
и отекват стъпките ни дружен ек.
Ний предвестници сме на грядуща буря,
която през нощта със грохота се втуря
на вода шумяща и на копита ек.

Виж, виснат глухо тъмни облаци стълпени
и едвам се диша сред отровен зной.
О, гняв, на благодарство в гордостта родений,
бъди благословен, че ни повеждаш в бой!

——————————

сп. „Хиперион”, г. 5, кн. 4, 1926 г.