Иван Нечипорук

превод: Елка Няголова

СЛАВЯНСКА ПРЕГРЪДКА

А днес към Балканите
пухти моят влак.
Ала без мене!
Стоя - ням и сляп
истукан. И не чакам.
А пропаст в мен стене.
Сломен съм. Горчи
вечерта ми във гърлото
със двойна печал…
Море от поезия,
славянски прегръдки…
напразно очаквах!

***

Войната не е надживяна.
Във дневниците сълзи съхнат.
Трепти реката… болна рана.
Ала страхът отстъпва.

Ненадживяна е войната,
ала тропосват многоточия
хастара скъсан на съдбата
и вярата във мир безсрочен…

Войната още нещо пише,
но бърза времето по своя
припряна орбита и вдишва
безумна жажда за живот!