Стефан Коларов

В политическата си сатира „Наш е Левски” Димитър Полянов свързва личността на Апостола с борбата за социална справедливост

Пръв Ботев, а след това и Иван Вазов в прославената си ода възпя неговия подвиг, а в няколко разказа и в повестта „Немили-недраги” даде редица подробности за живота му. В началото на тежката и драматична 1923 година се навършва половин век от смъртта на Апостола. Димитър Полянов (1876-1953) като редактор на сп. „Червен смях” остро се противопоставя на опитите да се омаловажи революционното дело на великия българин и да се прикрие неговата мечта за „чиста и свята република”.

Поетът на пролетариата, чиито борчески редици нарастват, по примера на Ботев и неговите сатири „Патриот” и „Гергьовден” създава своето бележито стихотворение „Наш е Левски” като пример за ярка политическа поезия.

Стегнатият ударен стих на творбата отразява основното в образа и идеите на народния герой, неговата класова принадлежност: известни са думите му: „Най-много са виновни чорбаджиите…” или: „Техните милиони жълтици нека си бъдат техни.”

Затова той е приеман от работниците и селяните като „чисто народен човек” - определение, дадено от самия Левски.

Велико е призванието на безсмъртния патриот: „Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.” Именно това прави Апостола на свободата знаме в борбата за нов по-справедлив свят и за по-добър човешки живот.

Неговият девиз остава като пътеводна повеля към бъдното: „Ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само себе си.”

Моят учител в критиката и научен ръководител в Института за литература при БАН акад. Георги Цанев смяташе това произведение на стария ветеран за едно от най-ярките постижения и в неговото творчество, и в цялата ни публицистична лирика.

Полянов е използвал характерната форма за тогавашната пролетарско-революционна поезия - лиричният герой говори от първо лице, множествено число - ние, даже по-популярна тогава е остарялата форма „ний”, едно от стихотворенията на Смирненски има заглавие - „Ний”.

Това колективистично виждане и задружна изповед придават на творбата още по-силно обобщаващо внушение, защото се налага опозицията „ние-вие” и по този начин сатиричното разграничаване е много по-силно и твърдо:

НАШ Е ЛЕВСКИ

Наш е Левски, наш Предтеча
на Месия чакан нов,
не със думи, а със меча,
посвещаващ в дълг суров;

наш е Левски, наш, затуй че
ний на поста негов бдим,
как да мрем ни той научи
с примера незабравим;

наш е Левски, наш, защото
ний сме трудовий народ
и ний носим тържеството
на свободния живот!

Занемейте, о, търгаши -
Левски наш е, само наш,
но бесилката е ваша
и предателят е ваш!
1923

Може би на пръв поглед тази категоричност „Наш е Левски” да звучи непремерено, дори неприемливо. Но задълбоченото тълкуване на позицията и нейният идеен смисъл ни дава възможност да вникнем в авторовото виждане.

Полянов защитава чрез националния герой онези хуманитарни ценности, които се съдържат в неговата идеология. Притежателното местоимение „наш” и опозицията с „ваш” е продължение на вече наложеното от поета колективистично възприемане на героя от трудовите маси.

Във финала Полянов налага нещо, което също заслужава внимание. Обикновено Левски се интерпретира преди всичко като героична фигура и това проличава в началните строфи. Впоследствие обаче той поставя акцент върху моралната сила на подвига и саможертвата.

Левски е морален феномен. Затова бесилката и предателството характеризират онези, които се опитват да променят и изопачат делото на великия Апостол. В едно покварено, злополучно и подло време темата за подвига и неговата нравствена сила има голямо значение. В същата 1923 г. преди смъртта си Смирненски написва „Приказка за стълбата”.

В контекста на нашето съвремие тези знаменити произведения отново възвръщат своята полемична действеност и актуалност. И отново записката от бележника на гениалния стратег: „Народе????” напира като морален призив.

Забележете - въпреки че често се греши - знакът е въпросителен, а не удивителен! Няма място за възторг, а място за питане, за сурови въпроси. И нашето време е такова - време за въпроси, а не за удивление и силни, но кухи празни думи!

Примерът на Васил Левски и неговите завети остават завинаги водещи в нашия път към справедливостта и правдата: „И не забравяйте - Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.” Проникнали ли сме задълбочено в заветите на безсмъртния герой?