„БАЩИ И СИНОВЕ”
„Бащи и синове”, драма в пет действия от Владимир Полянов. Второ поправено издание. Книгоиздателство „Хемус”, 1938 г.
Цялото творчество на Владимир Полянов е израз на идейни търсения и построения, които отговарят на усложнения духовно-интелектуален живот на българския интелигент след войната.
Той е най-идейният ни модерен писател и затова неговото изкуство в много отношения изглежда да е чуждо на българската действителност.
Това е може би така, защото Полянов изпреварва един исторически процес на културно изживяване и развитие, преминаван постепенно от българския литературен и културен живот от войната насам.
Той ускорява този бавен темп на модерно културно оформяване на българския духовен живот.
И в нашето съзнание на неизживени битови представи, остро се врязаха неговата нова концепция за живот, истина и творчество.
Но удивителното за нашия литературен и културен живот е фактът, че той неотклонно следва своя път - пътят на културния хуманист, който вижда своето дело през ореола на обществено-народностния спектър, заобиколен от баграта на най-светъл универсализъм, носещ културната стихия в радостта от идейната борба в човешките общества.
Такъв е той и в драмата си „Бащи и синове”.
Ето една драма, в която идейният конфликт дава възможност на автора да развие максимум драматична игра.
Значителното в „Бащи и синове” е действието, което протича естествено, живо и в една форма, гдето комично-драматичното и трагично-драматичното са свързани непосредно със сюжета на драмата.
Една истина за драматичните творби, която нашият писател умело изтъква през цялото действие на драмата.
Тези два съществени елемента за драматичното творчество, комично-драматичното и трагично-драматичното, Полянов вярно е вплел в своята драма „Бащи и синове”, вложил е поетична багра в своята драматична реч и драматичен патос в характерите и идейния конфликт, за да даде една прекрасна драма на пълнокръвни образи, колкото исторически щриховани, толкова и човешки изтъкнати.
Може дори да не сте съгласни с развитието на идейния конфликт и неговото разрешение в драмата, но не можете да не признаете силата на една драматична
стихия, която внушително ви грабва и носи до края, до развръзката на кървавата борба у един народ.
Полянов щастливо е успял в тази драма, защото е напипал ритъма на сценичното творчество - играта.
И важно е още, че сценичната техника съвсем не е в ущърб на идейно-драматичния конфликт, а наопаки, сценичната игра се явява като основен подбудител, който разрешава ред драматични положения.
Литературните достойнства на драмата са големи. Ето още един поразителен факт.
Независимо от значителната драматична стойност, „Бащи и синове”, която биде представена на сцената на Народния театър и на всички сцени в провинцията, за по-малко от година претърпя и второ издание.
Това е рядък факт в българската литература - драматично произведение да бъде повторно издадено вътре в около девет месеца.
Явно е, че драмата има големи качества, на истинско художествено драматично произведение, което доставя удоволствие и при четене.
Полянов има с що да е горд - той е овладял не само сценичния зрител, но и читателя, българския читател.
Драмата „Бащи и синове” на Владимир Полянов ни дава право да очакваме от него нови и значителни драматични творби.
Българската драма и българският театър очакват най-вече, защото насъщна е нуждата от истинска българска драма.
А Полянов е от ония писатели-драматурзи, които ще издигнат българската драма и българския театър на необходимата висота.
——————————
сп. „Завети”, г. 5 бр. 8-9, 1938 г.
