Литературен свят

Владимир Полянов

Владимир Полянов (псевдоним на Владимир-Георги Иванов Тодоров), български писател, е роден на 06.05. 1899 г. в град Русе. Завършва гимназия в София (1919), учи медицина в Софийския университет (1919-1921), в Грац (1921) и Мюнхен (1922-1923) и философия във Виена (1922). Завършва дипломатическо-консулския отдел на Свободния университет в София (1928) и режисура във Варшава (1939). Бил е директор на Народния театър и режисьор в театрите в Бургас и Русе, в Младежкия театър, както и в театрите в Пловдив, Перник, Сливен, Разград и Смолян. Участва във Втората световна война като доброволец. Един от основателите и секретар на Българския ПЕН-клуб. Сътрудничи с разкази, поеми в проза, фейлетони, статии, рецензии, очерци и откъси от романи и повести на сп. “Будилник”, “Художествена седмица”, “Сила”, “Златорог”, “Завети”, “Кооперативна защита”, “Българска мисъл”, “Изкуство и критика”, “Хиперион”, “Светулка”, “Венец” и др.; на в. “Слово”, “Ек”, “Развигор”, “Литературен глас”, “Литературни новини”, “ЛИК”, “Вестник на жената”, “Звено”, “Кормило”, “Демократичен преглед”, “Златоструй”, “Изгрев”, “Отечествен фронт”, “Литературен фронт” и др. Първата му книга е сборникът с разкази „Смърт” (1922) Издал е и книгите с разкази „Комедия на куклите” (1923), „Момичето и тримата” (1926), “Крадецът” (1927), ”Рицари” (1927), “Четири разказа” (1928, второ издание - 1933), „Звезди в прозореца” (1935), “По пътя” (1959), “Ръцете на приятеля” (1974), „Пътеки през неуловимото” (1988), “Вик. Повести и новели” (1989), “Диаболични повести и разкази” (1990) и др., романите „Слънцето угаснало” (1928, 1995), „Вик” (1931), „Черните не стават бели” (1932), „Гладният вълк” (1936), “Княз без корона” (1937), „Хроника на узряването” (1979), повестите “Белият вятър в планината” (1963), “Невидимият ключ” (1964), “Случаят Иван Андреев. Повести и разкази” (1978), драмите „Бащи и синове” (1937, 1938, 1948, 1962), „Ероика” (1940), “Победители” (1949), “Дълбокият преход” (1960), “Слънчеви пътеки” (1961), “Майка” (1964), “Александър Тополов” (1964), както и мемоарните книги „Срещи по дългия път” и „Зад завесата на театъра, литературата и обществения живот” (1997). Автор на комедии, исторически приказки, очерк за Крали Марко, драматизации по романи на наши и чужди автори, художествени произведения на географска тематика. Като режисьор поставя повече от 80 пиеси от български и чужди автори. През 122 г. заедно със Светослав Минков създават библиотека “Галерия на фантастите”. Съавтор и съставител на антологията “Пет години” (1925). Член на СБП. Превежда от немски и английски език. Негови произведения са преведени на руски, немски, италиански, румънски, сърбохърватски, гръцки и турски език. Умира на 04.12.1988 г. в София.

Публикации:

Проза:

ИГРАЧИ/ брой 96 юни 2017

Публицистика:

АСЕН ЗЛАТАРОВ/ брой 67 ноември 2014

ХРИСТИНА МОРФОВА/ брой 104 март 2018

МЕЖДУ ПИСАТЕЛИТЕ/ брой 112 декември 2018

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО РЕДАКЦИЯТА НА „Р. Л. Ф.” - СОФИЯ/ брой 114 февруари 2019

УБИЙСТВА ИЗ ЗАСАДА/ брой 114 февруари 2019

Интервю:

ВЛАДИМИР ПОЛЯНОВ: “ВСИЧКО СЪМ ПРАВИЛ С ЖАЖДА”/ брой 42 юли 2012

Критика за Владимир Полянов: