Дмитрий Мизгулин

превод: Елка Няголова

***
Отлетя и животът, не просто премина.
И огледах се в миг - моят влак профучал е.
А е няма нощта. И звездите изстинаха.
И вълна се разби. А брегът я очакваше.

Не премина животът, а просто спринтира.
Днес мъгла на кълбета над реката остана.
В полунощ една птица извика стресирано,
изкълвала тъгата от тайгата прастара.

Не премина тъй просто животът напразно…
Бях момче и до вчера светът ми бе тесен,
исках бързо, ако може - за ден да порасна,
много исках… А днес се оглеждам: есен е…

Разлетяват се вече листата последни.
Утре сутрин студът ще стегне стъклата.
И с оранжеви четки рябината ледена
ще звъни, ще звъни под студения вятър.