Георги Узунов,
главен редактор на в-к „Родопи Вест”

С поредна книга ни изненадва известният творец от село Павелско Васил Венински. Изненадва ни с показването си на живите въгленчета, които е взел и донесъл някъде от безкрая на времето и живота, за да ги препрати пак в безкрая на бъдното.

Това са неговите 16 разказа, събрани в 140-страничната книга със същото име - „Въгленчета от безкрая”. Която е белетристика от най-чиста проба и всъщност е втора самостоятелна белетристична творба на химика и член на Дружеството на писателите в гр. Смолян Венински.

Разбира се, заглавието е съвсем метафорично. Разказите обаче са истински и като живи въглени действително греят, топлят и галят този, който ги чете.

Защото с тях читателят не само ще се върне в миналото на и след турското робство, но и ще се потопи в живота на българи и друговерци от Ропката, в това, което е било и не съвсем в битието, в ума и в ежедневието на павелчани и на другите хора от Хвойненска котловина - „Открадната хубост”, „Комитско имане”, „Дервиш баба”, „Сърце назаем” и останалите като тях.

Умел разказвач е Венински. Доказва го и с последната си книга, вече 8-а в неговото творческо развитие, която е пълна с истински въгленчета-случки, старателно и едно по едно събирани не само от неговия 95-годишен герой дядо Стоил.

Но които случки авторът по своему майсторски, художествено и неповторимо е шлифовал, обработил и като броеница е нанизал в чудните си разкази. За да ги четат и знаят не само днешните, а и бъдните поколения - тези от безкрая. Защото всичко е преходно, но книгите остават.

В смолянското Издателство „ЗЕА-Принт” ЕООД е отпечатана книгата на Васил Венински под редакцията на известният поет и писател Димитър Златев. Който факт сам по себе си говори за нейните качества.

Но ги оценете сами!

——————————

в-к „Родопи Вест”, 28-30.V. 2011, брой 57