Мигел де Сервантес

превод: Павел Боржуков - Боржи

Из „Сервантес и Караваджо” (2001)

ПЕСЕН НА АРТИДОРО

В студена, непрогледна, мрачна нощ,
без някога да зърне чакания ден,
в отчаян, непрестанен, горък плач,
лишен от радост, щастие и смях -
да бъде заслужава всеки, даже смърт,
когато без любов живее цял живот.

Какво би бил и най-безгрижният живот,
не е ли само сянката на кратка нощ
или портрета жив на всяка тленна смърт,
ако във часовете на безкраен ден
от тишината след тъжовен плач
не прозвъни любовен, нежен смях?

Където пламне любовта, там бликва смях,
умре ли тя, умира нашият живот
и сладкото блаженство се превръща в плач;
угасва в мрачната и вечна нощ
светликът на божествения ден -
животът без любов е тъжна смърт.

Премеждията, що вещаят смърт,
сподирят влюбения, който с весел смях
вред търси случай и чака ден
да отдаде сам свидния живот
след сетната спокойна нощ
на пламъка, избухнал във любовен плач.

Да плачеш от любов - не се нарича плач,
умирането от любов не може да е смърт
и думата за нощ любовна не е “нощ”,
че смях от обич само се нарича смях,
Живот с любов е истински живот,
а празникът единствен - всеки негов ден.

О, няма по-щастлив за мен от този ден,
когато ще престане моя горък плач,
възрадван да отдам дарения живот,
на който ме дари с живец или със смърт!
Но що да се очаква друго освен смях
от лице, което и без слънце грее нощем?
Любов превърна мойта нош във светъл ден
и в смях - дълбокия напиращ плач,
а близката ми смърт във удължен живот.

ДУША ТЪЙ ЧИСТА И ПРЕКРАСНА

Душа тъй чиста и прекрасна,
туй чужда на измами и злини,
с какво присъдата ужасна
заслужи в тези ранни дни,
за да те грабне смърт всевластна?
Кажи ни, Смърт, нали държиш
ключа за нашите войни?
Отвръщаш само без утеха:
Което на небето свети,
не може и земята да краси.

ВТОРИ СОНЕТ НА ЕЛИСИО

Ако от туй море със кипнал залив,
където бясна бурята връхлита,
спася живота си от рифовете скрити
и стигна до брега щастливо оцелял,

ще вдигна двете си ръце под залеза
с душа смирена във възхита -
любовта ще разбере и небето ще изпита
благодарствието от сърцето ми преляло.

Ще нерека щастливи моите въздишки
и сълзите тогава ще са благи,
с пожара в мен ще оцелея.

Ще кажа, че несгодите предишни
в любовта за дух и тяло са облага,
но с тях животът се живее само на предел.