Иван Арнаудов

ИЗГУБЕНОТО РЕБРО

жената е като земята
черна бяла жълта червена
мъжете цял живот ровят в нея
сякаш за това са родени
какво търсят в плътта на жената
може би изгубеното ребро

ВАЛС

Снежинки се въртят в прозорците
вятърът ги е поканил
да танцуват валс
заблудени че е пролет побеляват
улиците и дърветата
уморени се топят снежинките
разплакват се прозорците
не е пролет
белият саван е смърт

ВИЕЛИЦА

Бяла, бяла, бяла вихрушка ме блъска
с ледени устни целува
легло с кръст ми постила
зная легна ли с нея безпътната няма да стана
утре жена ми с дребни дечица ще плаче
и полето чуждо проклина

ГОСТИ

ще отворя прозорецът на душата
нека влезе нощта с автомобили
с аромат на бензин с песен на машини
с писъци на свирки
с плач на циганки проклятия на баби
нека ми дойдат гости откоподи
само лъжи на богаташи не искам да чувам
искам Исус Христос с тежкия си кръст да влезе
тежък колкото цялата вселена

БЕЗСМЪРТНАТА

майко ти напусна моя свят
но не ме забрави
ти живееш в моя дом
в моя хляб
в моята жена
в моите деца
дни и нощи
ти си по велика от смъртта
мила майко ти си любовта

ЕДИНСТВЕНА В СВЕТА

Може би имам много обич
в гърдите.
Може би имам алчна душа,
но горя да прегърна
като екватор земята,
като роса да целуна
всички цветя.
Не ме ревнувай, моя малка родино,
ти си единствена в света -
под твое небе аз съм прогледнал,
под твое небе ще заспя.