Иван Арнаудов

Иван Георгиев Арнаудов е роден на 8 април 1932 г. в гр. София. Завършва Философско-историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, специалност „Библиография и библиотекознание”. Работил е в Университетска библиотека като библиограф, в Дома на детската книга като инспектор, в детската редакция на Радио София - редактор, в Студията за научно-популярни и документални филми „Време” като редактор и в Съюза на българските писатели като референт. Негови стихове са печатани в полски и унгарски специализирани списания и вестници. Член на СБП. Издадени книги: „Песни за моя свят” (1962), „Цветница” (1967), „Лунни коне” (1975), „Камъчета” (1977), „Гергьовден” (1980), „Пеша по въздуха” (1980), „Звезден скакалец” (1984), „Жирафчето” (1985), „Кулата” (1986), „Жирафчето порасна” (1990), „Резки” (1990), „Есенен човек” (1996), „Проклятие за сбогом” (1997), „Пакостен дух” (2002), „Скокът на джуджето” (2003), „Горчив мед” (2004), „Ниагара” (2006), „Космична мравка” (2007, в съавторство), „Амин” (2009), „Светкавици” (2009, в съавторство), „Истина ви казвам” (2010), „Небе” (2011), „Божествени частици” (2013, в съавторство). Умира на 24 ноември 2018 г.


Публикации:


Поезия:

ИЗГУБЕНОТО РЕБРО/ брой 113 януари 2019

РОДИНА/ брой 115 март 2019


За Иван Арнаудов:

С ГНЯВ И ПРИМИРЕНИЕ/ автор: Банко П. Банков/ брой 112 декември 2018