Иван Есенски

послеслов в книгата „Басномонолози”

За тези, които следят и познават творчеството на Атанас Звездинов новата му книга „Басномонолози” е продължение на оригиналното присъствие на този поет, който е и един от най-изявените наши баснописци.

Появата й има и символно значение, защото тази година той стига своя 75-годишен юбилей и завидната свежест и дълбочина на творбите му са ясно доказателство, че за истинския талант всяко време е за поезия.

Но дори в неспокойни и изпълнени с безброй готови „басносюжети” времена, баснята не се е радвала на подчертано предпочитание от страна на поетите.

И не защото не е привлекателна или пригодна за опитно поле на техните пера - просто тя е сред най-трудните стихотворни форми и за нея е необходима особена дарба.

Това обяснява защо открай време високите й образци се броят на пръсти, а в съвременната родна литература - на пръстите на едната ръка.

Атанас Звездинов е сред първите имена, а според силата на естетическата му изобретателност, търсения и осъществяване заема водещо място при всичката условност на подобна класация.

Това се дължи и на постоянството, с което остава верен на този непокорен и капризен жанр, но преди всичко - на усета му за актуалност и злободневна проблематика, на способността точно да дефинира и откроява същественото сред потопа от вторични факти и явления.

„Басномонолози” е безспорно постижение - както за самия Звездинов, така и за съвременната българска басня, към която посягат все по-малко творци.

Трябва да отбележим и една особеност: Атанас Звездинов е създал специален изобразителен похват - творбите му са композирани не чрез познатото описателно портретуване, а посредством монолога на самото изобразявано.

Именно този „вътрешен” глас създава своеобразния автопортрет на случки, образи, събития, морални, социални и естетически феномени. Подобен творчески рисунък няма аналог в съвременната ни изящна словесност.

Великолепното изграждане на стиховата материя, неочакваните обрати на мисълта, иронията и подчертаният нравствен императив придават на басномонолозите отчетлива окраска, живост и особено самостоятелно звучене.

Същевременно отделните елементи по естествен път очертават пълнокръвна картина на съвременната човешка душевност, на обществените нагласи и предизвикателства - нещо, което само майсторското владеене на поетическия рисунък може да претвори.

Тази забележителна книга при всичките си качества притежава още едно достойнство - в съвкупността си представлява обективна характеристика на заобикалящото ни време.

Разгърнете ли я, ще се убедите, че авторът ви е дарил с един многолик, добросърдечен, изпълнен с жизненост и правдивост реален свят - несравнимо по-близък и истински от нетрайните видения, с които ни залива виртуалната информационна лавина.

На непредубеденият читател става ясно, че е навлязъл в територия, в която го очакват открития.

Само от нашето вътрешно зрение и чувственост зависи тези открития да станат съзвучни със собствените ни търсения, със собствения ни стремеж за промяна към по-добро и с личните ни представи за пътя, който сърцето трябва да извърви към собствената си мъдрост, с които ни залива виртуалната информационна лавина.

На непредубеденият читател става ясно, че е навлязъл в територия, в която го очакват открития.

Само от нашето вътрешно зрение и чувственост зависи тези открития да станат съзвучни със собствените ни търсения, със собствения ни стремеж за промяна към по-добро и с личните ни представи за пътя, който сърцето трябва да извърви към собствената си мъдрост.

——————————

Атанас Звездинов, „Басномонолози”, изд. „Български писател”, 2018.