Станислав Семерджиев

Аз знам, че на такива представяния, колкото повече стават изказванията, толкова повече те се повтарят, и е много трудно човек да каже нещо съществено, което в същото време да не е вече казано.

Но аз ще си позволя да кажа все пак няколко неща, които ми се струва останаха незасегнати.

Не стана ясно, че в тези разкази има изключително голяма доза образност, която е много подходяща за театрално, аудио- и, бих казал, за филмово-телевизионно представление. Позволявам си да го кажа, без да съм прочел цялата книга.

Понеже аз имам навика докато слушам, да правя още две-три други неща (за съжаление живота ми е доста динамичен и се налага да правя няколко неща едновременно), четох от книгата.

И докато слушах изказванията, прочетох три разказа - „Власт”, „Прометеев огън” и „Достлук”. Прочетох ги доста подробно, от „А” до „Я”.

Трябва да ви кажа, че те ми направиха много силно впечатление. И бих казал, че те с доработки и с малки допълнения биха могли да се превърнат в много известни произведения не само за малкия, а и на големия екран.

Проблемът е, че големият екран в България за съжаление почти не съществува. Не знам дали знаете, но в България се правят по седем филма годишно, и те се правят с много малко пари.

„Грижата” на държавата за културата се допълва от „грижата” на държавата за образованието, казано в кавички.

Тук ще направя едно отклонение. Аз съм свидетел на огромните усилия на село Павелско, а и на Общината, да задържи училището във вида, в който би трябвало да съществува.

От една година всички институции, които отговарят за този процес, не само не подпомагат, но по-скоро пречат. По моите сили и аз се опитвам малко да го подпомогна, доколко ще успеем с общи усилия, ще видим.

Аз обаче съм много щастлив, че г-н Венински е директор на това училище, защото нашите деца имат нужда от такива учители и от такива директори, от хора, които освен че са специалисти в областта си, са също така високо издигнати естетически духовни личности.

Второто нещо, което ми направи впечатление в неговите разкази е изключително точната и добре подбрана словесност.

Г-н Венински с много малко думи казва много, защото всяка дума си тежи на мястото и на ситуацията в сюжета.

Всеки герой говори с характерна за него словесност, която лесно е разпознаваема, даже да не е пояснена в края на изречението.

Диалогът между героите е много истински и въздействащ. Авторовата реч е също тъй въздействаща и добре балансирана.

Въобще в разказите словесността е на високо ниво. Лично аз ще давам за пример тази словесност на моите студенти, защото ние нямаме много съвременни български автори, които да умеят да работят добре със словото и в същото време да подчиняват това слово на един много ясно организиран сюжетен материал, на едни интересно изведени персонажи.

Нашите автори малко абсолютизират битието. В голяма степен съвременната ни литература се опитва да бъде модернистична, постмодернистична. И това се забелязва навсякъде.

И в литературата, и в театъра, и в киното върви една тенденция, която аз лично никога не съм приемал съвсем позитивно, защото според мен най-важното нещо са корените, към които всеки трябва да се връща.

Затова съм убеден, че г-н Венински ще има много добро литературно бъдеще.

На трето място, сюжетите са изключително силни и неподправени.

Развитието на сюжетната линия е много балансирано и завладява читателя. Въпреки че действието се извършва преди 100, 200 и повече години, разказите имат много ясни послания и за днешния ден.

Напр. в разказа „Власт” действието се развива в началото на миналия век, но той е много актуален и сега. И според мен трябва да се популизира, защото много точно обрисува манталитета на дребния човек, който по стечение на обстоятелствата заема място, за което не само че няма необходимите качества, но няма и абсолютно никакъв ценз, поради което изпада в куп смешни ситуации.

И днес се наблюдават примери, когато човек, облечен във власт, съсипва стореното от неговите предшественици. А обществото стои отстрани и гледа…

Силно ме развълнува и сюжета на „Прометеев огън”, в който много ярко е описан начинът, чрез който старите хора са лекували болестите по животните, тайнствените ритуали, които съпровождат лечението, и живителната роля на огъня за едно ново начало.

Сигурен съм, че и останалите разкази ще ми доставят същото удоволствие, което ми доставиха и току-що прочетените.

Защото г-н Венински развива много добре както сюжетната линия, така и героите, стъпвайки здраво върху родната действителност, върху здравите родопски корени.

Чрез прочетените разкази лично аз се почувствах горд, че в моя род има павелски корени, защото разказите внушават гордост и любов към всичко родно.

В заключение ще кажа, че книгата на В. Венински е много силна и убедителна, затова аз се ангажирам да направя всичко, което е по силите ми, да екранизирам някои от неговите разкази.

——————————

проф. д-р Станислав Семерджиев (на премиерата на „Деребейски времена” в с. Павелско) - Изпълнителен директор на Световната асоциация на филмовите и телевизионни висши училища (CILECT) - Брюксел, Белгия. Ректор на Националната академия за театрално и филмово изкуство “Кръстьо Сарафов” - София, България (от 2003 до 2011 г.), а от 2015 г. избран за трети четиригодишен мандат на ректор. Създател и ръководител на специалността “Драматургия” (от 1991). Сценарист или консултант на 35 филмови сценария за български и европейски продуцентски компании.