СТИХОВЕ
***
Салът на душата ми - перо
от небрежна птица, отронено
някога, в началото на времената,
върху плажа отвъден,
пътува сега по трогателно
изненадващата река на живота.
Понякога спира при някоя форма,
която прилича на дърво и на плод,
на човек и животно, на цвете и облак… -
пера от небрежни птици, отронени
някога, в началота на времената,
върху плажа отвъден…
После в синя самота
салът на душата ми продължава
нататък, по започналата да нагарча
от близостта на морето река на живота,
нататък, към хоризонта трогателно
изненадващ на залеза.
***
Хвърли всичко от себе си:
коравият корсет на угризенията,
мъгливият шарф на съмненията,
разноцветните копчета
на спомените,
сладките ранделки на илюзиите…
Беше вехтошарка.
Сега нямаш име.
***
Сега трябва да изплача
река от сълзи,
за да отплува
кораба ти - неразбит -
от мен.
***
На тези, които обичам
На кръвта ми лавата,
със своето бучене ви пречи
да потънете в съня си.
Като зениците
на собствените си очи ви пазя
и крепя върху хълма на сърцето си,
да не ви сринат земетръсите
на мозъчната ми кора,
защото като мъниста от огърлица
ще се разпръснете,
и, превърната в речна змия,
ще трябва дълго да ви сбирам -
изгубени и за самите себе си,
сред високите,
покрусени и жълти треви.
***
Додето огромното куче
на прилива със стоте си
бели-солени езика лижеше
нозете ми, до мене на мокрия пясък
като съзвездие изгряха
стъпчиците на изчезналото
в детството ми кафяво кученце.
***
Как ме притискаха
до изсъхналите си гърди
стариците по улиците
в родния ми град…
Прожекторът на спомена
една след друга ги осветяваше
и тъй можах за миг - качени
върху сцената на друго измерение
и с плът внезапно освежена -
да ги притисна до сърцето си
тях - топлите, безкрайно благодарните
жени от детството ми,
додето покрай нас се скупчваха,
подобно шумни, румени деца,
изгубените спомени,
пропуснатите шансове.
***
Днес, чувствам, е свят ден:
някъде из предопределената ми равнина
се сее жито.
И даже всичкото без едно
да го изкълват гаргите, то ще покълне,
ще изкласи - брънка
от стълбата ми към небето.
***
На Мира
Разпростирай душата си:
саван над мъртвото,
небе - над живото.
