Райко Алексиев

Онзи ден, при трагични обстоятелства, намери смъртта си видният български поет и наш отличен сътрудник Ник. Вас. Ракитин.

Едва ли е нужно да се споменава кой е Ракитин. Неговите песни за равните полета и кичестите балкани отдавна са го направили близък до сърцата на всички, които не считат поезията за празен шум, а поетите - за ненужни.

Изникнал от народа, Ракитин цял живот пя за родината, на която остана вдъхновен и верен син до последния си ден, въпреки, че груби ръце за отплата раздрусаха спокойствието на честния му дух и отнеха залъка, който бедната ни земя беше му дала.

Угасна вдъхновеното сърце, притиснато от страшно обвинение, отправено с лекота от важни места, към верния син на Родината.

Угасна и с последната си въздишка отправи към нас всички молбата да изкрещим, тъй че и глухите да ни чуят:

- Кой и по какви поводи и основания сегна да огорчи един честен дух и да го подхвърли на гавра и изтезание?

Защото, ако и към такива прекрасни хора като Ракитин може да се отправят недвусмислени обвинения за безчестие с единствена цел - да му се отнеме залъка, за да се даде на друг - по-свой и по-близък, ясно е какво би могло да се случи с всички останали синове на тая бедна земя.

——————————

в. „Щурец”, г. 2, бр. 72, 5.05.1934 г.