Литературен свят

Райко Алексиев

Райко Николов Алексиев, български хуморист, художник, карикатурист, фейлетонист, публицист, издател, е роден на 07.03.1893 г. в Пазарджик в семейство на българи бежанци от Солун. Следва литература в Софийския университет и рисуване в Художествената академия. Специализира живопис в Германия и Италия. Печата карикатури от ученик (1907). Първата си самостоятелна изложба открива през 1913 г. и до края на годината организира още пет. Участва в Първата световна война като военен художник. Редактира през 1917-1918 г. в. „Барабан”, в. „Българан” (заедно с Ал. Божинов и Д. Подвързачов) през 1919 г. , сътрудничи с хумористични разкази, фейлетони, спомени и пътеписи на в. „Камбана”, в. „Литературен глас”, в. „Зора”, в. „Мир”, в. „Барабан”, в. „Македония”, сп. „Смях”, сп. „Людокос”, сп. „Маска”, вестниците „Аз знам всичко”, „Балканска трибуна”, „Развигор”, „Дневник”, „Слово”, „Рибарски преглед” и др. През 1923-1924 г. посещава Западна Европа и прекарва година и половина в Австрия, Германия и Италия. През 1925 г. е съставител и съавтор на читанки за ІІ, ІІІ и ІV отделение. От 1932 г. до 08.09.1944 г. издава седмичния сатиричен вестник „Щурец”, сътрудничат му през годините Тома Измирлиев, Димитър Подвързачов, Борис Маковски, Елин Пелин, Симеон Андреев, Добри Немиров, Ангел Каралийчев, Стоян Чилингиров, Георги Райчев, Димитър Талев, Ст. Л. Костов, Н. В. Ракитин, Димитър Стойчев, Константин Петканов, Гео Крънзов, Димитър Симидов, Христо Д. Бръзицов, Борис Василев, Иван Фичев, Васил Павурджиев, Иван Генадиев, Димитър Дянков, Змей Горянин, Димитър Д. Стойчев, Димо Сяров, Митко Горчивкин, Дамян Калфов, Звезделин Цонев, Петър Войнски-Китен, Матвей Вълев, Илия Бешков, Стоян Венев, Александър Добринов, Чудомир. Използва псевдонимите Фра Дяволо, Fra Diavolo, Козирог, Ферибичи (Ферибачи), Гуньо Гъсков, Щурец, Гратис, Мъртва стража, Скитник Перо, Спартакус, Тома Черни. От 1940 г. изданието му придобива явно пронацистка, антикомунистическа и антисъветска ориентация, като в същото време е остро критично и към англо-американския империализъм. Жени се за актрисата Весела Грънчарова през 1939 г., кум на семейството е Никола Мушанов, имат три деца. Няколко пъти е председател на Съюза на дружествата на художниците в България. Подпомага бедстващите си колеги-художници след англо-американските бомбардировки на София. Участва в редица художествени изложби. Автор на сборниците с хумористични разкази и фейлетони „Жалостиви случки” (1929), „Генчо Завалията” (ч. І-ІІ, 1933-34), „Клюката” (1935), „Хорски уста” (1937), „Хумористична история на българите” (1937) и др. На 10.09.1944 г. е арестуван от Лев Главинчев. Умира на 18.11.1944 г. Едната версия е - пребит до смърт, официалната версия - смърт от язва. През март 1945 г. е осъден посмъртно от Народния съд по Дело № 6. Реабилитиран през 1989 г.

Публикации:

Поезия:

ГАТАНКИ/ брой 67 ноември 2014

ДО ХРИСТО БОТЕВ/ брой 74 юни 2015

МОЙТА МИЛА БАЩИНИЯ/ брой 83 април 2016

ВЪЗДИШКА/ брой 89 ноември 2016

ЕНТЕЛЕГЕНЦИЯ/ брой 114 февруари 2019

ЧИНОВНИЧЕСКИ НЕКРОЛОГ/ брой 116 април 2019

НЕНАМЕСА/ брой 122 ноември 2019

МОЙТА МИЛА БАЩИНИЯ/ брой 127 април 2020

СТАРОДРЕВНА ПОГОВОРКА/ брой 131 октомври 2020

ВЪЗХВАЛА НА РОДНАТА КНИГА/ брой 136 март 2021