Райко Алексиев

Райко Николов Алексиев, български хуморист, художник, карикатурист, фейлетонист, публицист, издател, е роден на 07.03.1893 г. в Пазарджик в семейство на българи бежанци от Солун. Следва литература в Софийския университет и рисуване в Художествената академия. Специализира живопис в Германия и Италия. Печата карикатури от ученик (1907). Първата си самостоятелна изложба открива през 1913 г. и до края на годината организира още пет. Участва в Първата световна война като военен художник. Редактира през 1917-1918 г. в. „Барабан”, в. „Българан” (заедно с Ал. Божинов и Д. Подвързачов) през 1919 г. , сътрудничи с хумористични разкази, фейлетони, спомени и пътеписи на в. „Камбана”, в. „Литературен глас”, в. „Зора”, в. „Мир”, в. „Барабан”, в. „Македония”, сп. „Смях”, сп. „Людокос”, сп. „Маска”, вестниците „Аз знам всичко”, „Балканска трибуна”, „Развигор”, „Дневник”, „Слово”, „Рибарски преглед” и др. През 1923-1924 г. посещава Западна Европа и прекарва година и половина в Австрия, Германия и Италия. През 1925 г. е съставител и съавтор на читанки за ІІ, ІІІ и ІV отделение. От 1932 г. до 08.09.1944 г. издава седмичния сатиричен вестник „Щурец”, сътрудничат му през годините Тома Измирлиев, Димитър Подвързачов, Борис Маковски, Елин Пелин, Симеон Андреев, Добри Немиров, Ангел Каралийчев, Стоян Чилингиров, Георги Райчев, Димитър Талев, Ст. Л. Костов, Н. В. Ракитин, Димитър Стойчев, Константин Петканов, Гео Крънзов, Димитър Симидов, Христо Д. Бръзицов, Борис Василев, Иван Фичев, Васил Павурджиев, Иван Генадиев, Димитър Дянков, Змей Горянин, Димитър Д. Стойчев, Димо Сяров, Митко Горчивкин, Дамян Калфов, Звезделин Цонев, Петър Войнски-Китен, Матвей Вълев, Илия Бешков, Стоян Венев, Александър Добринов, Чудомир. Използва псевдонимите Фра Дяволо, Fra Diavolo, Козирог, Ферибичи (Ферибачи), Гуньо Гъсков, Щурец, Гратис, Мъртва стража, Скитник Перо, Спартакус, Тома Черни. От 1940 г. изданието му придобива явно пронацистка, антикомунистическа и антисъветска ориентация, като в същото време е остро критично и към англо-американския империализъм. Жени се за актрисата Весела Грънчарова през 1939 г., кум на семейството е Никола Мушанов, имат три деца. Няколко пъти е председател на Съюза на дружествата на художниците в България. Подпомага бедстващите си колеги-художници след англо-американските бомбардировки на София. Участва в редица художествени изложби. Автор на сборниците с хумористични разкази и фейлетони „Жалостиви случки” (1929), „Генчо Завалията” (ч. І-ІІ, 1933-34), „Клюката” (1935), „Хорски уста” (1937), „Хумористична история на българите” (1937) и др. На 10.09.1944 г. е арестуван от Лев Главинчев. Умира на 18.11.1944 г. Едната версия е - пребит до смърт, официалната версия - смърт от язва. През март 1945 г. е осъден посмъртно от Народния съд по Дело № 6. Реабилитиран през 1989 г.


Публикации:


Поезия:

ГАТАНКИ/ брой 67 ноември 2014

ДО ХРИСТО БОТЕВ/ брой 74 юни 2015

МОЙТА МИЛА БАЩИНИЯ/ брой 83 април 2016

ВЪЗДИШКА/ брой 89 ноември 2016

ЕНТЕЛЕГЕНЦИЯ/ брой 114 февруари 2019

ЧИНОВНИЧЕСКИ НЕКРОЛОГ/ брой 116 април 2019

НЕНАМЕСА/ брой 122 ноември 2019


Проза:

КОНТРАБАНДА/ брой 90 декември 2016

ОТТУК-ОТТАМ/ брой 98 септември 2017

ИЗ СТАРИТЕ КНИГИ/ брой 99 октомври 2017


Публицистика:

БОТЙОВ И СЪВРЕМЕННОСТТА/ брой 67 ноември 2014

12 ЗАПОВЕДИ ЗА ЩУРЦИТЕ/ брой 72 април 2015

ТОМАТА НА СМЪРТНО ЛЕГЛО/ брой 83 април 2016

СПОМЕНИ ЗА ЯВОРОВ/ брой 87 септември 2016

ТВОРЧЕСКАТА МОЩ НА БЪЛГАРИТЕ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРАТА/ брой 99 октомври 2017

ТОМА ИЗМИРЛИЕВ/ брой 104 март 2018

СЛУЧАЙНИ МИСЛИ/ брой 104 март 2018

ПОЕЗИЯ/ брой 111 ноември 2018

НИК. ВАС. РАКИТИН/ брой 112 декември 2018


Критика:

ТОДОР КОЖУХАРОВ - „ИСТОРИЧЕСКИ СЕНКИ”/ брой 104 март 2018


Критика за Райко Алексиев:

„КЛЮКАТА” - ХУМОРИСТИЧНИ РАЗКАЗИ ОТ РАЙКО АЛЕКСИЕВ/ автор: Борис Наков/ брой 91 януари 2017


За Райко Алексиев:

РАЙКО АЛЕКСИЕВ/ автор: Дамян Бърняков/ брой 122 ноември 2019