Стефан Маларме

превод: Константин Стефанов

Накрай в самия себе си от вечността превърнат,
поетът хвърля в трепет със обнажен меч
векът си ужасен, че в тази странна реч
не е познал духа на гибелта с триумф обгърнат!

Те, семето на хидрата презряно нявга слушали
на словото да дава ангел смисъл по-открит
изкряскаха вълшебството на чар изпит
в безчестния поток на черната погнуса.

Небето и земята врагове, о, тъга!
И ако мисълта ни няма сили сега
на По на гроба барелеф да издълбай в украса,

то нека блок на тъмното крушение тоз гранит
спокоен да е против Клеветата що разнася
в света вълни на своя тъмен полет траен щит.

——————————

сп. „Хиперион”, г. 10, кн. 7, 1931 г.