Симон Енко

превод: Стилиян Чилингиров

***
Оживя земята,
цяла е движене;
вред се чува говор,
пълен със значене.

Сред звезди, цветенца
говор се повдига
и сърце разбира,
що ум не достига.

На мойто вълнене
камъне отвращат
и със мен задружно
песен си подхващат.

***
Млад юнак в полето
сам самичък броди,
повод здраво стиска
и коня си води.

„Ти ще си отдъхнеш” -
шепне той унило:
„Труд, и бой, и рани -
всичко празно било!

Изхаби се сабя,
братята избиха,
тези що остаха,
всички измениха.”

——————————

сп. „Славянски глас”, г. 7, кн. 6, 1909 г.