Костас Гаридис

превод: Димитър Василев

НОЕМВРИЙСКА ЕЛЕГИЯ

Те сега остават непогребани.
Върху мраморната плоча, с мъртъв поглед
и коси, които няма де да спрат -
вятърът ги грабва и развява.
Вън е тишина: „Редът - възстановен!”

И хартии вън, от тях написани,
думите им вън са, още живи,
залепени на стената, те обстрелват,
и ръцете им са вън, все още живи -
вдигнати за поздрав над комините.

Непогребани сега остават.
Саблени коси, очи оглеждащи, ръце железни
и тела, които и земята не побира.

СЕГА ТИ ПРАЩАМ

Подарих ти едно слънце - да те топли.
Една нежна мисъл - да се грижи за теб.
Една морскосиня кърпа - да прибира косите ти.
И една гола луна - да се къпеш в нея,
когато вървиш - да ти свети,
в дома ти да влиза, да го пълни с любов.

Дадох ти едно малко знаме - да го закачиш
на слънцето. Та всеки изгрев
да събужда в теб един празник.
Сега ти пращам една полуусмивка, да я пазиш.
Години усмивката да стане цяла чаках,
а си остана недовършена.

АКО БЯХ ПИСАЛ

Ако бях писал през онази вечер -
каква ли роля биха изиграли стиховете ми,
какви чудесни - то се знае - мисли
бих вложил в тях! Но аз не писах.
Мълчанието ме владя. Нощта бе тъмна.
Горчива самотата. Мракът - тъй красив.
По-красив
и от нощта, навярно много по-красив
дори от самотата ми.

СЛЪНЦЕТО, ПОЕЗИЯТА И ЛЮБОВТА

Бихме могли да разговаряме и отдалече.
Дори ако трябва да не се видим никога вече.
Защото в началото ти беше Любовта.
И защото до поезията ме доведе тя.

Но Поезията е невидим мост,
тайнствен мост е, който съединява
човека със съдбата му и със Вселената.
Ударите на сърцето ти, бученето на живота
от твоите жили в жилите на Поезията минават.
И в жилите на Поезията стават слънце.
А слънцето, любима, слънцето - знаеш,
слънцето и Поезията са красотата на света.

Бихме могли да разговаряме и отдалече.
Когато звездите говорят обречени,
когато падат в пространството на нощта.

Но какво е пространството? И какво вечността,
когато Поезия изпълва света?

АГИ И ПОЕЗИЯТА

Сувала спеше. Аги
в ръката си бе взела маргаритка -
сън или живот -
съдбата своя да отгатне.
После
взе светлина и тъмнина,
да нарисува самотата.
И един Ангел.