Костас Гаридис, гръцки поет, е роден на 10.01.1919 г. в Доли, Южна Гърция. Прекарва юношеските си години в Каламата. Завършва средно образование в Месина (1940). Отначало работи в пелопонески списания и вестници, а по-късно в Атина, където живее. Участник в националната съпротива срещу окупационните сили. След Втората световна война се установява в Пирея, където работи като директор на митница. Женен, с три деца. С поезия се занимава от младини. Печата от началото на 1950-те г. Представител на Поколение’40 - т. нар. „ранено” поколение. Участва в много литературни инициативи в Пирея и Перама. Автор на 15 поетични сборника, издадени между 1957 и 1981 г., сред които „Носталгия” (1943), „Трудни часове” (1957), „Време и пространство” (1976) и др. Включван в много антологии, превеждан на различни езици. Умира от рак на 06.09.1984 г. в Егина, където е погребан.

Публикации:

Поезия:

НОЕМВРИЙСКА ЕЛЕГИЯ/ превод: Димитър Василев/ брой 111 ноември 2018