Андреас Грифиус

превод: Боян Ангелов

СЪЗЕРЦАНИЕ НА ВРЕМЕТО

Не ми принадлежат
годините отнети.
Не ми принадлежат -
посрещам ги с привети.
Само мигът е мой
незабравим приятел.
Така остава той
на вечността ваятел.

ЗА ПОСЛЕДНИЯ ДЕКЕМВРИ

Годината изтля,
а ние още мислим,
че времето е в нас
и пак ще го разлистим.
Тъй странно е, но там
не можем да застанем.
Във времето сме. То
изчезва в час по-ранен.

ВСИЧКО Е СУЕТА

Ти виждаш, в суета пълзи земята гола!
Днес някой тук строи, руши го утре друг.
Където град сега е, ще е ливада тук
и агне ще кръжи сред стадото на воля.

Цъфтящото в разкош стопява се след време.
Което днес тупти, ще бъде сън и тлен.
Ти виждаш, че е смъртен и мрамора студен,
и смеем се, но с гръм скръбта ще ни превземе.

Стремежът ни към слава заспива в мъртви лаври.
Кой позволи смъртта с човека да се гаври?
Ах, в този час, което прекрасно ни се струва,

изтлява като сянка на вятър, става прах…
Изчезва като цвете, което не видях!
И не доказа никой, че вечност съществува!