Леонид Мартинов

превод: Димитър Василев

Измъчваха ме сложните въпроси,
с които търсех нови чудеса.
И отлетях от жизнената проза
в поезията - като в небеса.

Но чужда мога ли, кажи, да смятам
земята своя - близка и добра?
И ето: спускам се от висините
в поезията, сякаш в земните недра.

Но ти не ме вини в непостоянство.
Земята, под краката ми която бе,
не друго е в безкрайното пространство,
а малка топка, късче от небе.