ЛЮБОВ
превод: Иван Антонов
Жива си,
жива!
Не изгори те ни огън, ни лава,
пепелта не засипа те сива.
Жива си
както тревата,
да повехне нямаща право;
ще те има дори под снега -
вечен покров над главата.
Над могилата моя незримо
ти ще идваш, тъй както посмъртната слава,
мен ще ме няма,
жива навеки теб ще те има.
Не говори със словата,
само кимни величаво,
усмихни се, кимни ти едва,
завинаги празна да млъкне мълвата.
Жива си,
права и свята,
моя радост си, моя отрова;
на тържеството ти час е
всеки час тук на земята.
