Николай Некрасов

превод: Тихомир Йорданов

***
На Сенния аз вчера бях.
В шест минах през площада.
Там млада селянка видях
да бият без пощада.

Тя не издаде звук дори,
а бичът с бяс играе.
На Музата си казах: - Спри!
Тя твоята сестра е!

***
При твойте ужаси, война,
при всяка нова жертва в боя -
не жаля аз другар, жена,
не жаля даже и героя.
Ще се теши жената с друг,
предала всичко на забрава.
Една душа да помни тук -
до гроба да жалей остава.
Сред дните ни на пошлост, грях
и лицемерност на делата -
единствени в света видях
на майката сълзите святи.
Не ще забрави тя скръбта
за своя син, умрял в борба,
загинал в кървави погроми,
тъй както сведените клони
не вдига плачуща върба.