превод: Литературен свят

На въпросите на Сергей Правосудов отговаря отговорният секретар на Руския Лермонтовски комитет полковник Алексей Валериевич Захаров

- Алексей Валериевич, разкажете, как стигнахте до проучването на военното наследство на известния поет Михаил Лермонтов?

- Това стана в началото на 1990-те години, когато се появи необходимостта от подготвянето на програми за подготовка на военни за служба в Кавказ. Историята на Кавказ е силно митологизирана. Най-известните имена от времето на голямата кавказка са Шамил и Ермолов. Шамил в ежедневното съзнание се смята за лидер на чеченците, който воювал срещу Русия, а Ермолов - руски генерал, който победил в тази война и покорил Кавказ. В действителност Шамил бил аварец и воювал не само с руснаците, но и с чеченците, които не го признавали. Шамил учил при арабите и се опитал да създаде в Кавказ шариатска държава. Оказало се, че по законите на шариата е невъзможно да се живее в Кавказ, затова имало имного недоволни и в резултат Шамил бил предаден практически от всичките си привърженици.

Ермолов не бил победител в кавказката война, тъй като го махнали от Кавказ в първата третина на тази война. Бил запомнен с това, че противопоставил на партизанската война на планинците тактиката на «изгорената земя». Тази тактика сработва, когато воюваш на чужда територия. Но Кавказ бил част от Руската империя и с местното население, така или иначе, трябвало да се намира общ език и да се развива сътрудничество. Истинския победител в кавказката война - княз Барятински практически никой не го знае.

Победата дошла, когато кавказкия феодален елит започнали да го интергират в руския елит и същевременно се борили с корупцията сред кавказките чиновници. Планинците започнали да ги вземат на държавна служба и те растели в тази система. Впрочем чеченците продавали военните си услуги на други страни. По-конктретно, те воювали в Турция, Саудитска Арабия и Йордания. В Турция досега в службата за държавна сигурност доминират чеченски кланове, които са се преселили в тази страна още през 19 век.

- Да се върнем към Лермонтов.

- Да, аз започнах да проучвам литературата, посветена на кавказката война. Запознах се с главния уредник на музея на Лермонтов в Пятигорск Николай Маркелов и директорката на този музей Светлана Сафарова. Те ме научиха на много неща. Научих, че е имало осетински родове, които са били казаци. Освен това, двата чеченски тайпа (рода) Гуной и Варандой са били казаци. Стана ясно, че чеченските казаци са спасили живота на много терски казаци, когато през 1919 г. терското казачество е подложено на геноцид от ингушите. Най-важното, което разбрах - в Кавказ трябва да се действа много внимателно. Тук не съществуват еднозначно правилни решения, необходима е гъвкавост при взаимодействието с представителите на различните народи.

Освен това се запознах с Владимир Захаров, който е проучвал военния архив на Михаил Лермонтов. Благодарение на него прочетох записките на Лермонтов за кавказката война. В резултат стана ясно, че Лермонтов с пълно основание може да бъде наречен основател на руския спецназ. Лермонтов е бил приятел с Денис Давидов, който води партизанската война по време на нашествието на армията на Наполеон в Русия. Не е тайна, че Денис Давидов също бил известен поет и е споделял със своя по-млад другар и боен, и поетичен опит. Главният фактор за успешната партизанска борба е подкрепата на местното население и Лермонтов добре усвоил този урок.

Пристигайки в Кавказ, Лермонтов веднага започнал да създава връзки с местното население, което предизвикало недоумението от страна на неговите колеги-офицери. Лермонтов успял да формира отряд, в който имало както казаци, така и планинци. При това съставът на планинците се менял според това на територията на обитаване на кой народ предстояло да се водят бойни действия. На първия етап в този отряд влезли хора, по едни или други причини отхвърлени от сънародниците си. Но с нарастването на популярността на Лермонтов като успешен командир, броят на желаещите да попаднат в отряда му рязко се увеличил. Използвайки роднинските връзки сред местното население, Лермонтов успявал да реши военни задачи без използването на сила.

- Можете ли да посочите примери?

- Става дума именно за специални операции. Отрядът на Лермонтова залавял лидери на съпротивата, събирал информация за дислокацията на противника, съпровождал ценни конвои и т.н. Той писал в донесенията си, че в Кавказ е по-лесно да се договориш, отколкото да воюваш. И това наистина е така. Ние се сблъскахме със същото след разпада на СССР. Кавказкото общество никога не е било единно, там постоянно се водела война на всички против всички. В нея традиционно са участвали и терските казаци, които на Кавказ са смятали за свои.

- Лермонтов имал ли е проблеми с началството?

- Естествено, имал е. Той по принцип бил язвителен и рязък човек, затова проблемите с общуването го преследвали постоянно. Но трябва да се разбира, че е бил много известен поет и всяко началство било принудено да се съобразява с него. Първоначално Лермонтов бил изпратен в Кавказ не за да воюва, а за да го забравят в столицата. Той бил изпратен в част, която изобщо не участвала в бойните действия. Лермонтов можел да се наслаждава на спокоен живот, но предпочел да си намери работа. Създал връзки с местните жители и започнал да провежда успешни спецоперации.

Тактиката на отряда на Лермонтов много се различавала от тактиката на редовните части. Армиите тогава воювали в открит сблъсък на бойното поле. Лермонтов се научил на много неща от планинците. Отрядът му се движел по тайни пътеки, правел засади, прегради в гората, залавял „езици”, договарял се с местните за предаването на лидерите и т.н. Той много изпреварил своето време.

Лермонтов бил болнаво дете и го водили да се лекува в Кавказ - заради водата. В Чечня, в казашкото селище Парабоч семейството му имало имение, където той е бил неведнъж. През 2006 г. тук беше открит Литературният музей  на М. Ю. Лермонтов. Лермонтов не е бил в Кавказ чужд човек, тъй като там са живеели знатни негови роднини.

- Планинците знаели ли са, че Лермонтов е известен поет?

- Отначало не, но после, когато научили, че той пише стихове за Кавказ, го нарекли ашук. Ашук означава поет, чрез чиято уста говори Бог. Лермонтов обичал да воюва с червена риза и съществува легенда, че ръководителите на планинците забранили той да бъде убиван. От него можело да се защитават, но не и да го убиват. Той, естествено, знаел за това. Да се воюва в отряда му се смятало за чест. Началството започнало да го цени. То го предлагало за награди, но цар Николай I не ги утвърждавал.

Според мен дуелът с Мартинов се случил поради това, че Лермонтов много твърдо му показал неговото място. Работата е там, че Мартинов вече не воювал, но обичал да се появява на публични места с черкезка униформа. Лермонтов публично го осмивал и казвал, че това не е етично. В действителност Лермонтов бил абсолютно прав, но Мартинов се обидил, което довело до дуела. Макар че има и други весрии за конфликта.

Изучавайки военния архив на Лермонтов, започнахме да включваме в програмите за обучение на офицерите, на които предстоеше да воюват в Кавказ, правилата на поведение, разпространени сред местното население. Често това обучение ставаше в музея на Лермонтов в Пятигорск. Имам курс по психология на народите на Кавказ, който преподавам и досега.

- В царска Русия военният опит на Лермонтов бил ли забравен?

- Не. В армейска среда този опит е бил активно използван. Имало е части, които са се занимавали със специални операции, това по разбираеми причини твърде не се е афиширало, но опитът на Лермонтов бил много необходим. Наистина, постепенно се забравило, че първият автор на тези разработки и фактически създател на спецназа бил именно Михаил Лермонтов.

- Как се отнасят днес към Лермонтов в Кавказ?

- Михаил Лермонтов и Лев Толстой са много почитани в Кавказ. Смятат ги почти за светци. В Чечня има музеи и на Лермонтов, и на Толстой. Както е известно, те много и добре са писали за Кавказ и там не са ги забравили.

——————————

в. „Завтра”, 15 октомври 2018 г.