СВЕЧЕРЯВАНЕ
превод: Елисавета Багряна
СВЕЧЕРЯВАНЕ
Умира вече слънцето на запад.
Тъй розата главица свежда морно
и от болка тъжно и покорно
отровените й листенца капят.
Светът лежи така покорно нямо.
И само звън вечерен прозвънява -
далечен, сякаш от небето се долавя,
и сладко тих, като насъне само.
И този звън, отронващ се над мене,
душата ми изпълва със набожност.
Бог знае моята мечта тревожна
и де е мисълта ми устремена.
Диощдьор, 8.07.1847 г.
В КРАЯ НА СЕПТЕМВРИ
В градината още цветята ухаят,
брезата пред прага зелена е пак,
но виждаш ли вече на зимата знака?
Планинският гребен покрит е със сняг.
В сърцето ми още е весело лято
и още вълнува се пролетен плам,
но виж, посребрена е вече косата -
сланата на зима е паднала там.
Цветята увяхват, животът отлита…
Ела, притисни ме до свойте гърди!
Днес мило склонила на мене главица,
на гроба ми утре ще плачеш ли ти?
Ако преди тебе умра, о, кажи ми,
с печал ли ще стелеш савана ми бял?
Ще можеш ли другиго пак да обикнеш -
оставила моето име без жал?
Когато ще снемеш жалейните дрехи,
сложи ти на кръста ми своя воал;
среднощ аз ще стана от гроба полека,
при себе си там ще го взема с печал;
да скрия във него сълзите по тебе -
забравила моята пламенна страст;
да скрия във него сърцето, което
копнее по тебе даже там и тогаз!
Колто, септември 1847 г.
