Имант Зиедонис

превод: Иван Бориславов

***
Листата, тези жълти листа,
които отрониха клоните,
внезапно ще полетят
назад,
ще се върнат обратно на клоните.

Снегът, този сняг
в светла дреха облича града.
Бели снежинки нагоре ще полетят
и снегът ще се върне на оная звезда,
и облак ще стане земния снегопад.

Старецът, този старец,
който вече е беловлас,
ще се върне в своето детство -
при първата стъпка,
при първата радост,
в едно утро - далечно и светло.

Ще побегне реката,
ще потъне в своя извор стаен,
лъчът ще се върне на слънцето - още по-нажежен -
и аз ще заспя, за да се пробудя един ден
под сърцето на своята майка.