Vania Dusheva

Translated from Bulgarian by Georgi Ganev

The winter.
A warm room.
Bread.
A blanket from the Rhodope Mountains.
My husband
And my daughter.

The spring.
The tang of Earth.
The laughter of my daughter
Who chases the cats
In the yard,
My mother with the hoe,
My father with the seeds,
And from my husband’s study -
Mozart.

The summer.
The pool in the middle of the garden.
My daughter who thinks
It is a sea.
The swing in the walnut tree shadow
And me with the poems
Of my husband.

The autumn.
The full hands of my daughter
Who presses grapes
And all of us
In expectation of wine -
And it may go well
To be used for sacrament.

The piece of sky
above our house.

And nothing more
I need.

——————————

ВАЖНИТЕ НЕЩА

Ваня Душева

Зимата.
Топла стая.
Хляб.
Родопско одеяло.
Моят мъж
и дъщеря ми.

Пролетта.
Дъхът на земята.
Смехът на дъщеря ми,
която гони котките
по двора,
майка ми с мотиката,
баща ми със семената,
а от кабинета на мъжа ми -
Моцарт.

Лятото.
Басейнът в средата на градината.
Дъщеря ми, която го мисли
за море.
Люлката под сянката на ореха
и аз със стиховете
на мъжа ми.

Есента.
Сочните ръце на дъщеря ми,
която мачка гроздето
и всички
във очакване на вино -
от него може би
ще стане за причастие.

Късчето небе
над нашта къща.

И нищо повече
не ми е нужно.