Имре Такач

превод: Михаил Берберов

1.
Росна роса ми се падна, цветен прашец,
а в устата - ситен пясък, жежка жупел.

Мек и гладък
лист от цвете, зърно от мъниста:
кипва меко и сурово и кипи горчиво.

2.
Дълга нощ на глад пристигна
със звезди искрящи,
с черния си мрамор,
но не можех, но не можех вече да те имам.
Ти игра, а аз - от камък,
като камен Буда.
Сладка мъка беше всичко,
беше мъчна сладост.

Дълга нощ на глад пристигна
и утро - с измама.

3.
Впиваш се в гръдта ми болна,
златна птицо!
Полета ти в далнината гордостта ми тъпче.
Аз загубих
и къде ли сега да се скрия?
Я запей, запей под тия облаци седефни.
Аз загубих
и къде ли себе си да търся?
Изгоряха, изгоряха лесовете звездни.