Всеволод Кузнецов

превод: Люлин Занов

ПИСКАРЬОВСКОТО ГРОБИЩЕ

На загиналите в блокадата през
Великата отечествена война

Дойдохме да видим словата в гранита
и, знаехме - нищо не ще се забрави:
как бяха от глад във блокада убити
деца и големи - руснаци корави.
И своята почит пред тях да сведем
с минута на спомен в минута мълчане…
Април се превърна във есенно време
и дишаха в него тъга и печали…
А редом дървета протягат с усилие
тук вейки-ръце все за хляба несвестно,
а него го има днес много в Русия,
но чакат го също манна небесна…
Небето със дъжд ни намокри, течеше,
решило бе сякаш море да се плиска
от сълзи и мъки, в нас нещо кипеше
и щеше на воля да се разплиска…
От лошото време се скрихме на суша,
а там сред децата ни някое каза,
че тук за пръв път от тях някои слушат:
„Умрели от глад са” - най-страшната фраза…
Но без да поглежда дъжда или мама
момиченце припна към обелиска
и бързо от джоба си нещо подхвана,
с ръката на плочата то го притиска…
…А струи в лица и по клони се стичат,
дъждът барабани и почвата кърти,
кълвеше той жадно, на птица прилича -
бонбони, които не трябват на мъртви…

В ОКТОМВРИ ПРИЮТИ СЕ ЛЯТО

Октомври е. Светът унива -
настъпи есента едва.
Леглото сутринта изстива,
в сребро е цялата трева.

Но аз обичам в час прохладен
да срещам утринна заря,
да разбера, че си отдаден
на туй, което с теб споря.

… Що беше някога възпято
в сърцето ми остана то.
В октомври приюти се лято,
в сезон за умствен труд готов.

И ти, предвкусил урожая,
открил го в своето перо,
със стих се самовъзнаграждаваш
в треви със нишки от сребро…

ЦИГАНСКО ЛЯТО

Такива дни в годината са кът -
не трябва покрай нас да отлетят,
и наблюдаваме ги всеки път -
случайно да не би да закъснят.

Поглеждам оцелелия храст там,
как с ленти като в книга очертан,
напускат го последните листа,
напомнящи ми птичите ята…

Сънувам цветни сънища в тез дни,
остава в тях и мъничко тъга.
По-скъпа е от пролет есента,
че биват само в нея тези дни!