ПРИКАЗКА
ПРИКАЗКА
Зимна вечер. Буен вятър писка.
По врати кат късен пътник чука.
В стаята опушена и ниска
лампичката палаво мъждука.
Седнали при баба си децата,
слушат я до светлата жарава.
Всички са я зяпнали в устата -
приказка им стара тя разправя.
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 1, 1923 г.
БЪДНА ВЕЧЕР
Ниското небе се мръщи,
спусна се мъглата димна.
Вечер бъдна, вечер зимна -
шумно, весело е вкъщи.
Разжарен пъня светлее,
къса, хвърля сам бащата
в огъня дренови пъпки
и гадае на децата.
Свири вятъра в комина,
но дочува домакина -
тропа се на порти стари,
идат гостени безвестни,
носят светла радост с песни
скъпи гости - коледари!
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 2, 1923 г.
КОЛИБАРКИ
Щерки на Балкана, колибарки млади,
черната неволя води надалеч.
Минали по слънце чуки и грамади
привечер те пеят в равнината веч.
И нивята златни пред тях се люлеят.
Руменей на залез небесният свод.
Утре тук жетварки ще се забелеят,
утре тук ще леят и те кървав пот.
——————————
сп. „Детска радост”, кн. 8, 1923 г.
ПРОЛЕТ
Допаднал невидим в гората,
изхвръкна косът още във зори.
В миг тръпка пропълзя през равнината.
Небето руменее и гори.
Земята под снега в сън се молела,
наяве чува на живота вик -
на прага чука, пролетта се спряла
и обещава празник тя велик.
И ето слънце младо, животворно
навред рязмята огнени стрели.
И в пътя му навеждат се покорно
големи, бели кърпи от мъгли.
Плевен, 5 март 1928 г.
