АВТОБИОГРАФИЧНО
АВТОБИОГРАФИЧНО
Угасваща жарава, покрита с пепел жива,
в теб още ли пулсира надежда боязлива,
че нови дни ще блеснат през облачната властност
над сривовете хищни, нахлули с дива страстност…
И сякаш зазорява през облаците гъсти,
и трепет оросява премръзналите пръсти…
Небесен лъч пронизва мъгливата боязън
с надежден порив - люлка - от тиха страст белязан…
Но в сетен дъх пулсира угасващият заник…
И сякаш аплодира на мръзнещия странник,
заселил се в душата с увереност съдбовна,
че сам твори съдбата… И смее се виновно.
***
На Благовеста!
Умират думите… С перото ти загиват,
в хербария на чувствата записани.
Но ориста препуска пак, извива -
променят се героите, кулисите…
Умират думите… Но повикът живее,
в кръвта люлее своето зачатие.
А образът му песенен къде е ?
Усмихва се от листа бял… Познат ти е.
Умират думите. Но в буквите остават
зигзагите от болките неискани,
и на страстта в безгласната държава
текат отново мигове разплискани…
