ИЗРЕЧЕНИЯ VI
Ако искаш да вникнеш в душата на даден народ, вслушай се в песните му.
Пръв пада този, който върви пред всички.
Тихо ми е, когато в очите ти нали сняг и ги стопля.
Ако поетът не е артист, поезията му стига трудно до хората му.
Аз мразя този свят, защото мога да обичам.
Истината, която не е нужна на хората, не е истина.
Преди да биеш паднал човек, провери дали е човек.
Има сълзи, които ограбват и ожесточават сърцето - след тях то е безмилостно.
Някои бизнесмени стоят много близо до изкуството - спонсорират го.
Децата ни учат как да живеем и как да умрем достойно, играейки.
Полезното - ето кое е издигнато на пиедестал днес и убива изкуството.
Умира не човекът, а животът в него и това е печалното.
Ако умея да плувам, това означава ли, че няма да се удавя?
Съвет: бий магарето, за да се сеща самара.
Ако искаш да разбереш голямото, наблюдавай малкото.
Тебе думам, жено, сещай се тъщо.
Хоризонтът вижда най-добре грешката на пътника.
Има хора, които чуват думата, която си казал само на себе си.
Толкова е завистлив, че завижда и на мечтата ми.
Изкачващият Еверест знае: или върха, или небето.
Не завиждай на изкачилия Еверест - завиждай на мечтаещия да го изкачи.
Моят джоб е пълен с мечти, но не продавам нито една от тях.
Играй срещу себе си - и ще спечелиш.
Колко път има до планината се вижда, когато изкачиш най-високия й връх.
Нищото се крие зад девет врати, нещото вика: „Вземи ме!”
Скучният държи твърде много на външността си.
Скъперникът е за окайване - той си няма нищо!
Аз вече притежавам привилегията да говоря за себе си като за чужд човек.
Геният е дете, което си играе на възрастни.
Богатата трапеза поражда безапетитие.
Има случаи, когато паницата леща е по-желана и от най-тлъстия кокал.
Изворът плаче, защото знае, че го чака море.
За враната сокол е друга врана, която е повече врана от нея и е …по-черна.
За да си човек трябва да си малко повече от човек.
Тези, които знаят, не могат, а тези, които могат, не знаят - в това е драмата на човечеството.
Слънцето не е на небето, а в теб: то изгрява от устните ти.
Грижата е болест, болестта - грижа.
Ако искаш да погребеш талант, хвали го под път и над път.
Заболи ли те за враг, ти си щастлив човек.
Господарят избира роба си, но не и човека в него.
Еднаквата съдба прави враговете или приятели, или по-големи врагове.
Когато сляпо сърце обикне сляпо сърце, и двете сърца проглеждат.
Плаче не слабият, а силният, победил по-слаб.
Толкова плюха срещу му, че сега живее в наколно жилище.
Водата заобикаля камъка, паднал в нея. Но писъкът, с който тя прави това, напомня смях.
Страхувам се повече за своята сянка, отколкото за себе си.
Най-бързо се изхабява вещта, която не се употребява.
И думата има уши - винаги знае какво говорят зя нея.
Биеш ли се, намери най-силното място на своя противник - там е Ахилесовата му пета.
Правят му кал, а той прецапва през нея, покачен на чужд гръб.
Стреляйки във въздуха, убиваш страха си. Плюс някой и друг страхливец.
И слабият става силен, когато защитава родния си дом.
Армия от стоножки… а кой ще я обува? Та за рота от 100 войника са нужни 5000 чифта кубинки!
Враждуваше с целия свят - и печелеше от това.
Злото преуспява, защото се храни с добро.
Роб или затворник - кой е лишеният от свобода по-трайно според вас?
Най-сигурният щит във всеки словесен двубой - мълчанието.
Критиката се нуждае от страст, но тя трябва да е честна.
Непрекъснато се търсеше - и се удивяваше от отсъствието си.
Нерядко поетът играе в живота ролята на плашило.
Силният е милосърден, жесток е слабият.
Странноприемница - разделете думата на две и се запитайте дали само за ядене и спане се отбиват хората там.
Да обичаш означава да променяш.
Талантът не се притежава - той се отдава другиму.
Истински богат е този, който притежава себе си.
Може да обича само този, който е толкова свободен, че му се иска да разбере какво е робство.
Всичко в природата е на мястото си. Само човекът търси своето.
Не мълчи, защото няма какво да каже.
Аз съм отговорен повече за това, което не съм направил, отколкото от това, което съм направил.
Сърцето - имаш ли го, имаш всичко, дори да нямаш нищо.
Едни са алчни за имане, други - за можене; първите са богати, вторите - щастливи.
Така се затвори в себе си, че нямаше нужда да влиза в затвор.
Обратен е - цял живот го въртят на средния си пръст.
Всеки плевел е изпитание за цветето - така земята снабдява красотата с характер.
Взеха му акъла, а това беше всичко, което притежаваше.
Не казвайте, че нямам чувство за хумор - аз се смея в себе си над това, което става вътре в мен.
Рибата не кълвеше - бяха я захранили с червея на съмнението.
Удари часът на истината - и го прати в нокдаун.
Ктитори на повечето от построените след 10 ноември църкви са престъпници.
Най-лесно се цапа и пребоядисва бялото.
Зарадва се, защото усети как се изправят косите му - беше плешив.
Плачеше му се, защото усети, че стана за смях.
Не е задължително раната да е на гърба ти, за да се срамуваш от нея.
- Вече изобщо няма да участвам в лов - заяви стреляният заек.
Крайпътните ресторанти имат изоставен вид.
Съвет: не лекувай с огън и меч, а с реч.
Помисли какъв човек си, ако врагът ти е страхливец.
Народното събрание е щедро - то дава хляб на толкова наши сатирици.
Нищо и никой не може да спре човека, решен да направи някоя глупост, която впоследствие се обявява за подвиг.
Синът на мутрата: следваше редовно, но на изпити се явяваше задочно.
Времето започва да се цени повече през 16 век - тогава е открита минутната стрелка на часовника.
Един от нас: говори за другите със завист и уважение.
Грубият отделя топлина, нежният - и светлина.
Яде бой, а се усмихва широко и ведро. Защото го бие парата.
Най-недостойно е да замисляш мръсотии, усмихвайки се.
Сражението почва да се губи от мига, в който знаменосецът стане знаме.
Никой на този свят не е причинил повече вреда от ползата.
Да поставиш някого на тясно означава ли да го поставиш на място?…
Лошото, постигнало те по пътя, става по-добър спомен от доброто.
Не ръкопляскаше, защото вдигаше нагоре и двете си ръце - предаваше се.
Само един зрител не ръкопляскаше, защото вдигаше ръка за да запита защо другите ръкопляскат.
Всяко очакване е обещание за раздяла.
Камъкът тежи на мястото си - този, в пазвата ми, не е изключение.
Локвите в Хвойна са като парчета небе. При тях долитат най-вече лястовиците.
Понякога, когато си с мен, имам чувството, че мен ме няма.
Всеки победител е роб на своята победа.
Страшно е мълчанието на пръстта, когато отсичат дърво.
Смъртта ме обича, защото мисля за нея с уважение и усмивка.
Върхът не може да се скрие, той се вижда отвсякъде.
И златото ръждясва, ако с помощта му са изковани железни закони.
Кланят се на богатството, не на богатите.
За големите хора малки неща няма.
Магарето - дръгливо, самарът му - златен.
Суша. Барчинките питат реката как вика дъжда - с плач или с песен.
Най-силно обичат светлината корените, защото го правят не за себе си, а заради плода.
Сполуката намира този, който я търси.
Няма да живееш добре, ако следваш само сърцето си.
Понякога най-чистото е родено от най-мръсното.
Истината е длъжна да се съмнява в себе си.
Истината е повече истина, ако е в тъмница.
Лъжата е по-силна от истината, но не може да я победи.
Гладът винаги има право.
Не лъжат само лудият, пияният, детето и… аз, тъй като съм по малко от изброените.
Мракът се ражда в най-ярката светлина.
Ако обичаш истински, обичаш и за двамата.
Изворът не може да бъде мръсен.
Да осъзнаеш вината си и да не я признаеш, е престъпление спрямо самия теб.
Забелязват плевела, защото расте редом с житния клас и цветето.
Вслушайте се в трепетликата - тя не шуми, а звучи, нали?
И мъртвият се променя, когато си спомнят за него.
Грехът се прощава, но белегът от раната му остава.
Най-силно вярващи са грешниците.
Началото е важно, защото е темел.
Скрий се - и ще те търсят.
Много често няма по-далечни неща от най-близките.
Ако искаш да си справедлив, обичай света в себе си, а не себе си.
Човекът не се задоволява нито с малко, нито с много - той иска всичко.
Простите думи са най-сложни, защото идват от сърцето.
Не героят, а подвигът му трябва да бъде възвеличен.
От собствена смърт умира цветето, увехнало върху стеблото си. А другите цветя?…
Умният търговец намалява цената на стоката си пред празник.
Претегляй отговорите си така, сякаш ще ги продаваш.
Малкото е винаги по-скъпо от голямото
Майсторът личи най-вече в миниатюрата.
Няма да изчезне този народ, който се грижи за земята си.
Смъртта е сестра на живота.
Почти всичко, което живее след запетаята, е несигурно.
Бухалът е мъдър, защото познава мрака.
Само който е виждал оперението на бухалче, само той знае какво е красота.
Най-загадъчното нещо на света - белият лист хартия.
Глупостта е болест. Наследствена.
Борецът е с дебел врат, защото работата му върши глутници борчета.
Играчът, който обича да играе, обича играта; играчът, който продължава да играе, обича себе си.
Най-напред избери камъка, а след това - мястото, на което той ще тежи.
Смъртта е най-слаба пред леглото на страхливеца.
Опитоми врага си - и го направи домашен любимец.
Ако загубиш враг, съжалявай - загубил си най-вярното си огледало.
Перото може да замени меча, мечът перото - никога.
Опашката не се съобразява с главата - нея я командват други части на тялото.
Палачите са тихи, дори свити хора, които обичат силно децата си.
Изкуство: чеканката - медна, а струва злато.
На ръце го нося, а той ми подлага крак.
Не бъди втори, защото първият вижда в теб заплаха за първенството си - и ще ти види сметката.
Планината се оглежда в реката и търси себе си. И се намира - на дъното.
Езикът е част от главата - а какво разногласие цари между тях!…
Няма малко зло - то винаги е голямо; няма голямо добро - то винаги е малко.
Странно: свободният строи затвори, за да опази свободата си.
Окото на котката е голямо, колкото дупката на мишката. Ако не вярваш, провери!
Късам се от рев, защото не знаех кой е и го направих за смях.
Върви ни по вода, защото някой ни я подлива.
Феноменално: торбичката му празна, а ръката в нея - пълна.
Потърси правата си, преди да е заговорила съвестта ти.
Страшен човек - хич го няма, а пък е винаги налице.
Извадиха го от релсите - и той се запъти към хоризонта.
Всеки ден се убива от работа - а е жив!
Умник! Взе му акъла, но не знае какво да прави с него.
Репортаж с камък на шията.
Закопаха ни - изникнахме, цъфнахме, вързахме и дадохме плод.
И той душа носи - и му е тежко.
Умно агне - не пасе трева, защото… от две майки бозае.
Заеха му мястото - сега как да тежи?
Извадиха ни очите - и прогледнахме.
Всеки чака нещо. Аз - себе си. Всеки върви към нещо. Аз - към себе си.
Щом имам парични знаци, защо трябва да се съобразявам с другите в живота?
Всичко съществуващо е плод на творческо безумие.
Любов. Излязъл съм от себе си, срещнал съм те и искам да се върна обратно само с теб.
„Да” разделя,” не” обединява.
Верност към принципите. Но на кои принципи? На верните, разбира се.
Тръгнеш ли на път, носи само себе си, сякаш си тръгнал към смъртта.
Доброто е заразно, но не е болест, а здраве.
Обикновено жените с минало имат бляскаво бъдеще.
Ти можеш да бъдеш повече от себе си само ако се откажеш от собствения си живот.
Бъдещето можеше да бъде светло, ако не съществуваше миналото.
Бог те е създал несъвършен - ти трябва да отстраниш излишното от себе си с решимостта на скулптор.
Ако искаш да построиш нов храм, използвай поне темела на стария.
Насилието не е път, а километричен камък, свидетелство.
Пази лицето си чисто - него ще извика паметта на другите след споменаването на името ти.
Приятелю, ако имаш дете, научи го да мисли.
Човек отстъпва датогава, докато опре гръб в истината - и няма повече какво да губи.
Победител е победителят с рана.
Създай се, създавайки - покрай създаденото може да останеш и ти.
Гладният затвори уста - и веднага му дадоха да яде.
Думата, с която е оповестена истината, може да нарани, може и да превърже.
Щом щедростта е богатство, защо щедрите са бедни?
Когато мълчанието говори, и боговете онемяват.
Браво на тази птица - подхвърля яйцата си в гнездо на кукувица!
Ще ти хвръкне шапката, ако знаеш каква шапка ти се крои.
Искаше да си мери приказките, но си нямаше чувство за мярка.
Стадо от заблудени овце.
Бъди приятел със себе си, ако искаш да имаш приятели.
Геният има повече пороци от таланта.
Само който е бил нищо, може да стане нещо.
Няма нищо по-силно на този свят от глада.
Сълзите са солени - капнат ли върху раната, увеличават болката ни.
За да пишат, на някои автори им трябва биография, на други - автобиография.
Смехът му само приличаше на кукуригане, защото не будеше никого.
Тежко но тръбача, когато лъжливата тревога съвпадне с истинска!
Хитрият прави добрини преднамерено, след което се разкайва горчиво.
Кажеш ли думата „глад”, веднага се сещаш за думата „хляб”.
Много пъти духовно бедният не подозира, че е такъв - и е щастлив поради това.
Казваше „Сезам” на 1001 врати - и никоя не се отваряше.
Планините са гладни за хляб, низините - за висота.
Дай на глупака нещо, каквото и да е то, и той ще поиска още.
Аз живея в себе си и това е постоянния ми адрес.
От планината слиза вятър и реката се покрива с бръчки - остарява.
Когато красотата се ражда в блато, тя е повече красота.
Целта на целта е този, който се стреми към нея.
Аз пиша стихове, защото не мога да пиша стихове.
Безгрижието е родител на грижата.
Пази се от човека, който се дразни, когато мълчиш.
Уважавай еднакво и този, който засажда розата, и този, който я възпява.
На мъжа пожелай приятелство, на жената - любов.
Не забравяй дя благодариш на извора, на дървото, на моста, на звездата над теб и най -вече на случайността, поради което си на белия свят.
Да загуби свободата си се страхува този, който няма нищо друго освен нея.
Казвайки „Търсете Жената!”, французите са имали предвид голата истина.
Големият поет се ражда тогава, когато е нужен на страната - и езика й.
Аз съм, защото пиша, а всички останали са това, което пиша.
Колко време се ядем един друг, а все сме гладни и гладни.
Съмнението в сътворението е една от най-важните черти на твореца.
Най-трудно и сега живее чиновникът - той никога за нищо не се бори!
В последните две десетилетия у нас процъфтява производството на партийни величия.
Колко мазни уста произнасят клетвата в НС преди да заръфат по-тлъстия кокал.
Да види несъвършенства в съвършеното може не критикът, а майсторът.
Бог е създал човека несъвършен - изкуството му е благодарно за това.
Аз не живея - аз играя. И играя винаги срещу себе си. Резултатът никога не е равен. Ще го изравни вероятно смъртта.
Съвършена е единствено смъртта.
Литературата е живот, но е повече от живота, който авторът и героите му живеят.
Всеки човек, който върви по свой собствен път, нарушава общоприетите правила за движение.
Мечтата за свобода е по-богата от свободата.
Този политик е далтонист и вижда националния ни флаг изцяло бял.
Забранената от властта книга живее вечно.
Животът е по-важен от културата, но без нея той ще бъде поставен на колене.
У нас: директорът на завода за производство на светофарни уредби е далтонист.
Молитва: на мъжа - слава, на жената - дете.
Няма да успее - голям дявол е, но има слаби ангели.
Гората шуми гальовно, като родопска реч - след миг ще завали.
Само критиците са трезви. Пий, поете!
България. Казваш ли истината, ставаш подозрителен.
Най-точното сравнение за любовта - вишна: плодът й е хем сладък, хем киселее.
Целта не приемаше средствата - не беше корумпирана.
Вместо да оправдае средствата, целта извика ревизор.
Целта предполага - разполага този, който притежава средствата.
Човекът на изкуството трябва да задава въпроси, на които трябва да отговаря друг.
Тя се изчервяваше често в присъствие на мъже, но никой не се досещаше за какво мисли.
Най-опасният глупак е мислещият глупак.
Добър човек е, а в пазвата му - цяла каменна кариера.
Истината е слънце, което мрази слънчогледите.
Истината ограничава, но вие не лъжете, а фантазирайте.
Можеше с часове да стои срещу своите картини и да открива в тях все нови и нови неща.
Когато спориш с жена, с която не искаш да спориш, казвай обратното на това, което мислиш.
Безличният някога поет днес е добър критик с широко и загадъчно усмихващо се лице.
Векове наред човекът твърди, че здравият дух живее в здраво тяло - по-опашата лъжа от тази няма.
Хитрият започва отмъщението си с ласкателство.
Има, а завижда на чуждото имане.
Грозната не сяда до красавицата, за да не я намрази повече.
Душата може да бъде и меч, но по-често е щит.
Думите не хранят, но могат да погалят.
Най-силна е мълчаливата любов.
Какъв е майчиният му език, ако майка му е бюрократка?…
Най-голямата грешка на всеки политик: не мисли за миналото, когато е на власт.
Птиците са свободни, дори когато са оковани с пръстени.
В себе си аз се чувствам сирак. Сирак на самия себе си.
Благославям камъка, на който постоянно се спъвам - той ме държи нащрек дотук.
Има само една срамна работа - на политика. Но е спорно дали това е работа.
Човекът не е човек, ако е отговор, а не въпрос - на човека - отговор трябва да се търси отговорност.
Сянката на дървото върви след трудолюбивия.
Най-лесно пада седналият. И се удря най-лошо.
Със сигурност може да се преброди само една река - Лета.
Добрият учител се учи от всеки ученик.
Бащата - трън, детето - роза.
Живей за другите, воювай със себе си.
Времето създава герои, а след това се чуди какво да прави с тях.
У нас зелниците са винаги точно толкова, колкото са лудите.
Надценяваш ли себе си, надценяваш и другите.
Ако си намразил някой, направи го герой, а след това му издигни паметник.
Не беше чревоугодник, но имаше ей това желание - да усети поне веднъж вкуса на зеления хайвер.
Пази се, ако плаче не победеният, а унижението му.
Няма да падне и косъм от главата ми - помисли си преди изпитанието плешивият.
Съседните върхове изглеждат по-високи от върха, който си изкачил.
Болката е най-добрият учител: наученото от нея трудно се забравя.
Само в една река не можеш да се удавиш - Лета.
Великият не може да бъде велик само неднъж.
Умният герой не се стреми да повтори подвига си.
Аз изпитвам носталгия не към място, а към време, към отрязък от време.
Ще бъда песимист дотогава, докато гледам на нещата в мен и около мен оптимистично.
Силният става по-силен, когато разбере, че е прав.
Това, което ме пази - и тласка напред, е чувството ми за малоценност.
Поетите не умират - дори когато са там, отвъд, те са по-живи.
Когато гледам очите ти, виждам небето, в което искам да живея след смъртта си.
Подредеността в литературния труд улеснява, но ограничава.
Изкуството не се интересува от лицето, а от маските, които носи.
Аз виждам някои творци на Пловдив като улици, като площади, като храмове - но защо само аз виждам това.
Всичко истинско е просто.
Никого не можеш да направиш щастлив насила.
Самотният е щедър, тълпата се къпе в егоизъм.
Мечтата е докосване до вечността.
Когато търговията цъфти, културата загива.
Унищожавайки природата, ние ограбваме бъдещето. Нашето бъдеще.
Ритуалът извисява душата, но след това в нея зейва празнина.
Ние обичаме себе си - и все пак се влюбваме в тези, които не приличат на нас.
Вдига двете си ръце нагори и вика: - Победа! Победа!… На нея ли се предава?
Любов - няма друго чувство, което да разкрива така дълбоко същността на човека.
Без любов човекът не живее - той само съществува.
Всичко на този свят може да бъде сравнявано, човекът - не.
Гарата и човекът - един прозаик може да пише цял живот за това.
Потресен съм от гордостта на този, който е бил роб на величие - магарето под златен самар е повече магаре от обикновеното.
Светлината разделя хората, мракът ги обединява.
Победеният търси приятели, победителят - причини.
Звездата: - Небето в мен е по-голямо от мен.
Гладът за мечта е най-великата мечта.
Човекът няма да забележи плевела, ако не е посял до него жито или цвете.
Ръцете - кални, лицето - слънце; зависи от калта.
Най-много тежи вината на обвинения без вина.
Страхът е по-голям от това, което го причинява.
За височината на върха питай пропастта.
Ситият няма нужда от небе, защото небето няма нужда от него.
Нищо не е по-отровно от отровната дума.
Всеки човек е на кръстопът за друг човек.
Пътят води или напред, или назад дори този, който е спрял на него.
Най-напред имаш само небето, след това - и небето, и земята, накрая - само земята.
Розата не цъфти за този, който я е посадил.
Да виждаш необикновеното в простия човек е дарба.
Само пустинята знае истинската цена на водата.
Какво е болка знае само унизеният.
Изгубеното учи повече от намереното.
Собствеността прилича на собствения си собственик.
Недовършеното винаги е по-красиво - не знаеш какво крие краят.
Недовършеното винаги е по-красиво - краят ограбва всички илюзии без една.
Скръбта е болест - и лекарство.
Празното е по-красноречиво от пълното.
Погледът превежда най-добре това, което изрича сърцето.
Поетът живее под наем в този неуютен свят.
Името не се яде, но храни.
Камъкът разговаря с вятъра, човекът - със звездата.
Човекът, който работи под земята, мисли по-често за небето.
Загубилият веднъж се бори цял живот с тази загуба.
Голямото е по-недостатъчно от малкото. Винаги.
Беднякът сънува, че забогатява, богаташът - че обеднява. Кой от двамата е по-щастлив?
Завистта е болест, за която лекарства не са открити.
В планината слънцето пие росата красиво.
Свлече се на земята от умора - а някои помислиха, че пада на колене.
Какъвто коренът, такава и короната - и при дървото е така, и при човека.
Има странно хоби - прави вятър на знамена с различни цветове.
Няма нищо по-високо, тайствено и тъмно от гроб в планината.
И водата жадува - за жадни устни.
Моралът в едно общество се създава от бедните.
Не са опасни кучетата, които лаят луната, а тези, които лаят изгрева.
Зле е, защото няма на кого до клати шапка.
Онзи камък, хвърлен в градината ти, е отговор на зададен от теб неудобен въпрос.
Някои открития трябва да бъдат своевременно закрити.
Тежко и горко на това, над което мисли глупакът.
Беше неграмотен. Подписваше се само със среден пръст.
Звездите на Хвойна звънят като църковни камбани.
Добрите си намерения бе откраднал от пътя към ада.
Моженето е от опита, дарбата - от бога.
Ако можеше да проговори камъкът, скрит в твоята пазва?!…
Едно родопско пожелания: запази сълзи и за следващия си живот.
Не обичай „напук”, „въпреки” или „защото” - просто обичай!
Истината се открива лесно, но трудно се доказва.
Човек само изглежда нищожен пред някои свои творения - та той може да ги унищожи само с един замах.
Пътят се прави от стъпки. Стъпка по стъпка.
Не той не знаеше какво да прави с топката, а топката не знаеше какво да прави с него.
Умен си не ти - умно е мястото, което заемаш във властта.
Седне ли на стола, избраният от тълпата тръгва веднага срещу нея.
Боксовата круша: - Непрекъснато ме бият, защото не отвръщам на нито един удар.
Спъваше се с един и същи камък - и камъкът взе, че поумня, просто нямаше друг избор.
Толкова го плюха, че стана остров. Едноименен.
За да бъде забелязана, звездата падна …на сцената.
Историята щеше да забрави Балдуин, ако не бяхме му подарили една кула.
Въпросът не е във въпроса, а в отговора, който повдига тежък въпрос.
Чудя се как след толкова заеквания, запецвания, разпенвания и справедливи самообвинения Сашо Диков не е станал Сашо Тиков.
Под камъка в пазвата му живееше змия.
Живея с много скучни хора - нищо лошо не им се случва.
Областен управител на сърдечната му област е жена му.
Всяка идея се превръща в догма; всяка догма ражда идея.
Преди да започнеш катеренето по служебната стълба, измери всяко нейно стъпало.
Властта на парите не обича този, който ги няма.
Човекът се страхува от лъжата, но я предпочита.
Лисицата не подлежи на опитомяване, за разлика от лисугера, опитомен от нея.
Всяка сутрин, обед и вечер му сервираше един и същи десерт - ябълката на раздора.
Пишещите историята отмъщават на създателите й, понеже са им създали работа.
Почти във всеки дом живее по една лисица, като много малко от тях са опитомени.
Борец е. Бори се с безброй знаци по пътя си. Финикийски.
Беше мълчаливец, но притежаваше много силен вътрешен глас.
Умираше от яд, защото критиците псуваха всеки друг, а него сякаш го бяха забравили.
За да намериш себе си, трябва да си се оставил на не особено скришно място.
Аз съм против всяка среда, да не говорим за тази, която ни обкръжава.
Доведе го до просешка тояга, след което открадна и тоягата му.
Най-щедри към просяците са крадците.
Носеха я на ръце, защото беше лека жена.
Беше въоръжен до зъби, което значеше, че разчита и на тях като оръжие.
Бореше се със себе си, но с непозволени средства - алкохол и наркотици.
Говори лошо за себе си, защото знае, че след това ще го похвалиш.
Ако искаш да чуеш добра дума за себе си, умри.
Не беше умен, а продаде златото от мълчанието си твърде изгодно.
Винаги печелеше, защото настъпваше, когато трябваше да отстъпва.
Когато наказанието е престъпление, правото не седи криво.
Мислим еднакво, следователно не съществуваме.
Мисли без препинателни знаци, затова мислите му са толкова неподредени.
Нищо в живота не се губи, само сменя притежателя си.
Песента е песен, ако е платена поне с един живот.
Изгубеното е по-скъпо от намереното.
По правило мързел и завист вървят ръка за ръка.
Малкото камъче, което обръща колата, никога не е било безработно.
Ако котката и мишката бяха хора, щяха да ядат и пият заедно.
Дървото мисли за дърваря, а не за дръжката на брадвата му.
Къртицата се пази от слънцето и през нощта.
Горделивият глупак е по-глупав от редовия.
Поетът - грозен, написаното от него - красиво.
Събра мислите си, преброи ги и разбра, че изобщо не е живял.
Реката обсипва камъка с ласки - след време пясъкът в нея ще стане повече.
Може да умре само този, който не е живял.
Поезията на истината е също цвят, но цвят на кактус.
Истински общува с природата само старецът.
Не можеш да бъдеш едновременно честен и доволен от себе си.
Добър ли е шутът зависи от това кой се смее над шегите му.
Външният блясък прикрива душевна пустош.
Добрият поет има трудолюбива душа.
Ако превърнеш всичките си врагове в приятели, победил си, но преди всичко себе си.
Най-верният знак за истинска поезия - чистотата на чувството.
Тези, които не мислят, живеят дълго. Здравомислещите - също.
Замисълът е по-добър от изпълнението. Винаги.
Критикува се само кадърното - посредствеността се хвали.
Обичаш ли, намираш в другия това, което ти липсва.
Вярата е монолитна, докато в надеждата винаги има частица съмнение
Любовта на властта към изкуството е неискрена и несподелена.
Нищо не преобразява жената повече от усмивката.
Кое е вярно - безсмъртие няма, защото няма смърт или безсмъртие има, защото има смърт?
Скръбта може да убие, но и да извиси.
Този, който не забравя е враг на всяка власт.
Всеки автор трябва да знае, че читателят се смее последен.
Хората са свободни и равни само в любовта.
Тревата е безсмъртна, защото за нея се грижи смъртта.
Водачът на тълпата вижда в нея само един човек - себе си.
Този, който мисли само за себе си, е самоубиец.
Обикновено талантливият поет не живее талантливо.
Телефонен разговор: Забравил съм някъде сърцето си. Да не би да е у теб?
Доскоро мислех, че по-отвратително нещо от тълпата няма. Има - колективът.
Когато една жена спре да плаче, очите й се изпълват с мъгла.
Лъжата е по-привлекателна от истината.
Сега ми тежи звездното небе - смъртта ми ще прибави към него и земята.
Когато оценява другите, всеки човек използва една мярка - себе си.
Кучето се усмихва, ръмжейки, а се смее, лаейки.
За всеки мъртъв смъртта е мъртва.
Уважавайте последния - знаете ли какво ще стане след командата „Кръгом”?!
Човек умира незавършен - по-несъвършен от детето, което е бил.
„Когато ми е най-трудно, ми е най-добре” - важи не само за човека на изкуството.
Любов. Единият обича, другият е сам и самотен.
Аз видях две думи, които се целуваха на устните ти - не бяха ли те мои?
Човекът на изкуството е против всички, но воюва само със себе си - и побеждава.
Виждам думите на говорещия и чувам гласа им, когато събеседникът ми мълчи - дарба ли е това?
Смехът бива два вида: ако не е критичен, е глупав.
Въпреки всичко, той запаси отсъствието на духа си.
Изчакаха го да влезе в правия път и му казаха: - прав ти път!
Непрекъснато прехвърляше отговорността от болната глава на здравата.
Безпаричието го гонеше с такова настървение, че той се отказа да бяга от него.
Плюха му в душата, а той: - В тази суша и това е нещо!
Хем ни правят на маймуни, хем режат клона, на който седим.
Минава между капките и в най-голямата суша.
Всичко на този свят умира, а класиката дори не остарява.
Отнасяй се към препятствията с уважение - не ги бутай!
Направи погрешен ход - постъпи правилно, а трябваше да сгреши.
Цял живот човек търси убежища. Накрая намира най-сигурното.
Сърби го Ахилесовата пета, затова си чеше езика.
2007 г.Удари часът на истината - и цял народ е в нокдаун.
Непрекъснато ни смъкват кожата, а под нея все се показва нова.
Странно: този поет е бил модерен преди 6 века, но и сега не е старомоден.
Натапяше го дотогава, докато не разбра, че е… тапа.
Преклони глава - и се издигна.
И на този български паметник му липсва ножът, който сме забили в гърба на героя.
Как да чете морал, като е неграмотен?…
Излизаше от кожата си само когато можеше да се върне обратно в нея.
Колко много о-хранителни фирми!
Изгърби се от работа, понеже гръбнакът му не работеше както трябва.
Бой се от гладна уста и сит стомах.
Най-широко поле на дейност има смъртта.
На часовника обръщат внимание, когато избързва или изостава. Същото е в изкуството.
Пази се от изгряваща - и от падаща звезда.
Човекът не открива пътя, по който крачи, а себе си.
Най-ласкавото определение за някого - странен.
От прохождането на човека до смъртта му има само една крачка.
Ако си достигнал себе си, не спирай - може би ще откриеш и други същества наоколо.
Пътуването не винаги е изпитание, но изпитанието винаги е път.
В основата на всяко велико творение стои велика страст.
В прозата ритъмът е по-важен, отколкото в поезията.
Във всяка жена има нещо загадъчно - то е достатъчно за една любов.
Ако изкуството е религия, а аз вярвам в това, творецът е бог.
Не обичай себе си в своите стихове, а стиховете в себе си.
Две биографии са нужни на поета - собствена и на стиховете, които пише.
Свободата и любовта - ако ги имаш, имаш всичко.
Даваше всичко, за да влезе в Народното събрание. Едва когато влезе, разбрахме какво е всичко.
Разбира се, че е важно да бъдеш обичан - но по-важно е да обичаш ти.
В изкуството е така - много говори този, който няма какво да каже.
Най-страшно е оръжието на слабия.
Лаят на кучето бива и ласкав.
Има и по-тъмен цвят от черния - цветът на бялото знаме.
Парите са винаги у тези, които не знаят как да ги оползотворят, както трябва.
Поетът е честен, ако приятелството му с политик го направи сатирик.
Най-сигурното величие - честността.
Истинската биография на човека е биографията на неговите чувства.
Любовта прави мъжа по-мъжествен и по-глупав.
Нищо друго не преобразява жената така, както любовта.
Лъжата, написана талантливо, става истина.
Да мислиш е прекрасно. Но по-прекрасно е да накараш и другите да мислят така.
Един стремеж е основен за човека във всички времена и епохи - към свободата.
Той се погледна отстрани - и се вкамени от ужас. И се откри като паметник.
За да стане царица, пешката трябва да е в сигурни ръце.
И в този филм кадрите решават всичко.
Всички влюбени на този свят са бездомни.
Пожелание: да воюваш със себе си и да се победиш.
Словото имаше свобода, може би защото силно заекваше.
Човекът не е беззащитен - той е незащитен.
Камъкът в пазвата тежи на мястото си.
Умните не винаги разбират всичко, особено в областта на чувствата.
Умният греши повече - той работи дори когато бездейства.
Стани приятел на човека в себе си, ако искаш той да ти стане враг.
Почуда: Този писател беше безсмъртен, а умря!…
Ако ми кажат: избирай, свобода на словото или слово на свободата, ще избера без да се замисля свободата.
Откъде в тази суша намира вода, за да ми прави кал?!
Лозунг на родната демокрация: „Повече хора със сливи в устите!”
Остави питомното, за да гони дивото - има намерение да го опитомява.
Чудо на природата: човек без Ахилесова пета!
Колко много кал по звездите! Биха ли били иначе звезди?…
Не пада по гръб, защото му тежи коремът.
Дълъг му е езикът, затова го прехапва.
Чисти ръце - чисто сърце.
Винаги е на заден план този, който крачи в първите редици.
Странно: дърпа дявола за опашката, а пък го рита съдбата!
Завиждат ми и когато вървя нагоре - издигал съм се, и когато вървя надолу - пътят ми бил по-лек.
Вкараха го в устата на вълка, затова сега вие така добре.
Вдигнаха го до небето, а след това много внимателно го смъкнаха оттам.
Върви му като по вода, от която впоследствие му правят кал.
Какъв крадец! - непрекъснато влиза в капана и редовно отмъква оттам примамката.
Важи за всички времена и епохи - глупакът учи умния на ум.
Несподеленият хляб е горчив, несподелената дума - изгубена навеки.
Удави го в капката вода, от която чашата на търпението щеше да прелее.
Устата му голяма, акълът - малък.
Халваджията за бозаджията, но и единият, и другият - депутати.
Комбина: единият мъти водата, другият хваща рибата.
Беше голямо дърво, затова имаше толкова трески за дялане.
В двора имаше дръвче, което му раждаше по петдесет кила ябълки на раздора.
Хвърлиха му ръкавица, а той я прибра и зачака втората от чифта.
Хвърляше светлина върху толкова много въпроси, а стоеше винаги в сянка.
Поисках да му извия врата, но над него видях една голяяяма мутра.
Ако след десетина години българинът поиска да хване гората, ще трябва да ходи за това в чужбина.
Благослови добрия, приеми лошия - страхувай се от равнодушния.
Ще се научиш да не падаш, ако преди да се изправиш се замислиш.
Чешмата се прави от жаждата.
Ако птицата нямаше криле, песните й щяха да бъдат без небе.
Най-силна на този свят е майката.
Ситият е по-жесток и от най-жестокия.
Истинското щастие е трудно и самотно.
Дарбата и трудът са родители на живота.
Житото - на гладните, сламките - на давещите се.
Поетът ражда песен, която го убива.
Само трудът знае цената на почивката.
Който продава земята си на чужденци, продава народа си.
Истинска е само несподелената любов.
Аз мога да хуля Пловдив, защото съм пловдивчанин; ако го направиш ти, чужденецо, ще си имаш среща с моя гняв.
За да вървя след някого, трябва да се уверя, че той излъчва светлина.
Силният ще бъде победен от всеки, който направи слабостта си сила.
Устата лъже, очите казват истината.
Глава носи, а в нея - нищо.
Две неща провалят човека - коремът му и това, което е между краката му.
Как да не стане светец добрият, когато всички са срещу него?…
На знамето ни трябва да има един кокал и една кучешка уста. Депутатска.
Наглостта и арогантността са оръжия на слабите духом.
Праведници не съм срещал, но хора с чиста съвест - под път и над път.
Старото е по-добро от новото - то е изпитано.
Какъв човек: чувства вина преди да е извършил злото, което си е наумил.
Ръката, която държи перо е по-силна от ръката, която държи чук.
Отсечено дърво. То мълчи - крещят птиците.
Всички са приятели на победителя, но всички го мразят.
Нова къща. Най-много се радва на комина темелът.
Завистта върви винаги след щастието.
Къща, в която няма книги, е студена и неуютна.
Споделяй нещастието си с приятел, а щастието си - с враг.
Избиха му зъбите, защото ги показваше често.
Истинската цена на овцата знае само вълкът.
Ако искаш да стигнеш далече, върви бавно.
Мракът е по-чист от светлината, но е по-студен от нея.
Понякога пръстенът е окова, а оковата - пръстен.
Сред каква мръсотия се труди цял живот сапунът, господи!
Мръсникът безпогрешно открива чистия човек и не се успокоява, докато не го омърси.
Гледай добре какво казва с очите си този, който мълчи.
Лице на предателя е самото предателство.
За да одобриш, трябва да сравниш, но не със себе си.
Най-напред се отрича от предателя този, който има полза от предателството му.
Той служи не на кауза, а на униформа.
Всеки човек е предал някого или нещо поне веднъж в живота си.
Сълзите са еднакви, плачът е различен.
Не тежи на мястото си само един камък - този, от който е издялан паметник на предател.
Старецът може да бъде измамен единствено от чувство.
Парите не бива да бъдат лице, а само гръб.
Красивото е по-добро от грозното, но е по-бъбриво от него.
Безобразното може да съществува само в изкуството.
Във всеки спор последен говори победителят. Затова той се смее най-добре.
Има случаи, когато предателят не съзнава, че е извършил предателство, при това става дума за най-големите предателства.
Мъката е родна майка на ожесточението и смирението.
В поезията си хвърчи, а в живота пълзи.
Преди разсъмване не е само най-тъмно, но е и най-студено.
Човекът е собственост на любовта си.
Аз работя, защото искам да се доближа до себе си. А ти?…
Щеше ли някой да помни Икар, ако полетът му се бе оказал успешен?
Забелязвам: обществото ни полага твърде много усилия, за да възпита родоотстъпници.
Пази чувствата си - и те ще те пазят в себе си.
Съдбата е на страната не на силния, а на чистия.
Когато целият свят е срещу една любов, побеждава тя.
Геният се ражда винаги между две епохи.
Ако знаеха точно къде е спусната желязната завеса, нашите цигани щяха да я задигнат за скрап.
Във всяка тъга има надежда, във всяка надежда има тъга.
Жената обича в мъжа себе си, а той - слабостите й.
Кой ще е слаб, ако всички сме на страната на слабия.
Защо вървиш, след като не знаеш къде отиваш?…
И птиците си имат сатирик - кълвачът.
Ако не знаеш какво правиш, поне го прави както трябва.
В прекрасното винаги има нещо, което дразни - именно то го прави прекрасно.
Фраза, която не съм чул досега от български политик: „Аз съм виновен”.
Любовта обича единствения, неповторимия - и му се обрича.
Дарбата да обичаш е жестока като всяка дарба, а може и повече.
За твореца всичко е нормално, когато обстановката около него е ненормална.
Мръсникът се чувства най-добре сред чисти хора.
Ако искаш да разбереш една нация, чети не историята й, а литературата й.
Боже, каква съвест има този човек - така го гризе, че се чудя как още е цял!
Никога не е празна софрата на този, който се радва на своите гости.
Сапунът се топи от яд, защото вижда колко мръсотия има на този свят.
Златото е меко и усмихнато, затова примамва, то може обаче и да хапе.
Красивата вещ не хвали себе си, а майстора си.
Строеж и събаряне на строежа - с това се занимава човекът, откакто свят светува.
Понякога кучето хапе само за да напомни за себе си.
Обикновено бедният дава втората си риза на този, който има три.
Ако даваш, за да задължиш, ти не даваш, а вземаш.
Недостатъкът се прикрива най-добре с изтъкването му.
Недостъпното е желано, независимо дали е красиво или не.
Завистта вече дояжда този, който гледа в паницата на другия.
Настоящето трябва да пази миналото, ако иска да има бъдеще.
Непрекъснато вкъщи работят две вещи - часовникът и термометърът. Защото и двете се занимават с времето.
Истински беден е човекът, който е живял дълго, но малко.
- Бъди твърд като мен! - казва човекът на камъка.
Нас ни предават приятелите, а ни спасяват враговете ни.
Дъждът окъпа слънцето и сега лъчите му сияят.
Човекът е ценност, която създава ценности.
Колкото по-беден е човекът, толкова по-силен е инстинктът му за собственост.
Усещането за опасност е по-страшно от самата опасност.
Право на мълчание не могат да имат само мъртвите.
Не в сърцето си пазя своята любов, а в съвестта си - стар съм.
Когато се смееш от радост, ти се смееш над себе си.
Човекът е храм без богомолци.
Най-много уважава себе си шутът.
Раздвоеният е богат, защото в него се води диалог, играе се драма, той е театър.
За себе си: аз не съм нито горе, нито долу, но не съм и по средата, опазил ме бог.
Вреда без полза няма, полза без вреда - също.
Обществото прави човека, а човекът - обществото.
Обичам препятствията, защото те открояват характера.
Най-лесно се пука сърцето на твърдия - питай затова камъка, той ще потвърди.
Сизиф без камък е като Христос без кръст.
Бравата направил, а ключ - не може.
Всеки ден пази стомната, която ще счупиш утре.
Най-големият рушвет е благодарността - тя е безценна.
Диктаторите ги правят тези, които им се покланят.
Когато времето е против мен, аз съм с времето.
И щастието е частна собственост.
По-добре е да ти избият зъбите, отколкото да ти отрежат езика.
И тялото има памет - излъжеш ли го, то ти отвръща със същото.
На скучния всичко му е интересно. Дори собствената му скука.
Поетът се саморазрушава, защото не може да свикне да живее със себе си.
Умният не говори за ума си, за него говорят другите.
Най-големият крадец - на време.
Праволинейният никога не се добира да истината първи.
Най-дълго пътува до истината този, който е най-близо до нея.
Не резултата от кражбата, а актът й опиянява крадеца.
Обикновено от немирното момче става смирен мъж.
Ако хвърлиш камък по звезда, при теб се връща къс искрящо злато.
На човека на изкуството му пречи всичко и най-вече усещането му за изключителност.
Самолюбивият е винаги недооценен.
Беден е, но притежава най-скъпото на света - мечтите.
Поетът - щурче, възпяващо величието на хляба, който ще го убие.
Всичко от което трябва да се страхува човекът, е в главата му. Естествено не става дума само за зъбите и езика му.
Единствената грижа на всяка държава е да нахрани добре чиновниците си.
Този, който ме мрази, ме прави по-богат. С една обич.
Плаша се от високото, защото бездната под мен ме вика властно и настойчиво.
Когато гледам звездите, аз се чувствам Земя.
Крайпътните дървета правят пътя по-висок, може би защото го свързват с небето.
Странно е, но е така: омразата не боли, боли любовта.
Как да закърпи положението, след като е объркал конците?…
Рядко отивам някъде, където съм бил - там мога да срещна само спомените си.
Човекът е повече човек, когато е самотен, самотата ни тласка към равносметка.
Цял живот дрънка оръжие - чифте пищовите на голия си корем.
По природа човекът е пътник - естествено е той да бъде винаги готов за път.
Най-много ни стяга шапката, която е била на тоягата.
Шапка му скрои шапката, която довчера беше на тоягата.
Изкуството трябва да е трудно за възприемане - на разположение на тези, които не искат да мислят, е фотографията. Слабата фотография.
Всеки критик знае какво не е изкуство, без да знае какво е изкуство.
Критикът, сигурен съм, не трябва да сравнява. А как тогава ще оценява?
Ритъмът на стихотворението се определя от времето, в което то се създава.
Примирението е родител на безпокойството и страха.
Старост: все по-малко мечти, все повече надежди.
И в този век нормалното не е интересно, интересна е патологията.
Към националното знаме е безразличен - уважава партийното.
Какъв глупак - плаче, защото го бие …парата.
Човекът, който търси себе си, в края на краищата открива, че е единствен и сам.
Направете от делниците си празници и аз ще знам, че всичко във вас е наред.
Единственото живо същество, което не пречи на никого - дървото.
Гордо крачи напред - а е морално паднал!
Ако зрителят не е участник в драмата, или писателят е некадърник, или постановката е слаба.
За да се намери, човекът трябва да стане огледало на самия себе си.
Пред човека има два пътя - напред и нагоре. Умният избира първия.
И да вземаш, и да даваш - все дължиш.
Имаше странна привилегия - избираше хората, които да му завиждат.
Пожелание: да си толкова щастлив, че да чувстваш вина за това.
Факт, който е невероятен? Неподкупен чиновник.
И създателят на кич трябва да има вкус.
Той не харесва изкуството, защото не го разбира - това нямаше да е отвратително, ако не се отнасяше до един мастит критик.
Понякога плодовете на горчивия опит са сладки.
Беше по-опасен от милитарист - вместо оръжие дрънкаше глупости.
Може да мисли свободно само робът, и то веднага след като е счупил оковите си.
И това лято клошарите почиваха в добре организираното от тях селище Кашонвил.
Непрекъснато храни някакви надежди - но с каква храна, та са толкова кльощави?!
Много често любовта ни учи да мразим, за да я запазим.
Той говори толкова много, че все пак казва и нещо умно.
Човек живее за мечтата, за която може и да умре.
Чували ли сте кокошка да казва за петел: - Как само пее, а?…
Истинският търговец вдига цената на рибата след Никулден.
Умен е - отваря уста само когато се усмихва.
Знаеше толкова много крилати фрази, че е чудно как не е почнал да лети.
За да бъдат чути, стиховете не трябва да крещят, а да шепнат.
Бой се помни, присмех не се забравя.
Да нямаше слънцето луна, щеше да я търси, докато я намери.
Ако хвърлиш камък в тълпа, или ще загинеш, или ще я поведеш.
Най-много препятствия крие гладкият път.
Не греши никога само смъртта.
Мъдростта, която не работи, не струва и пет пари.
Кажи ми какво и как празнуваш, човече, и аз ще ти кажа кой си.
Най-красивата илюминация - смехът.
Надеждата живее не на върха, а в бездната.
Доброто няма да ти хареса, ако не знаеш какво е зло.
Продължението е по-трудно от началото, но най-труден е краят, особено този, който е непредвидим.
Най-святата длъжност на човека - да бъде мост между минало и бъдеще.
Или прав, или паднал - ето един достоен девиз.
Младенецът в люлката плаче, защото не може да я залюлее сам.
Човекът живее, докато мечтае. След това умира.
Тези, които дишат в Русе, Силистра и Стара Загора надяват ли се?
Търсете мъжа на жената, която търси мъж!
Истината е силна, но силата й не е войствена.
Изгубилият се в гора е спасен, ако срещне река или чуе лай на куче.
Най-зависим е този, който не престава да иска.
Само бедата може да научи човека на предпазливост.
На този свят само истината е свободна - затова е преследвана във всички времена.
Най-честата жертва на предателство е преданият.
Зад хоризонта може да отиде само мечтата.
И отсечената трепетлика шуми - тогава, когато си спомнят за нея.
Само гладният може да изкачи връх - и да извърши подвиг.
Той е богат, защото е беден, но не лъже и не краде.
Ако си изостанал, попитай пътя защо.
Кривото дърво е по-забележимо от правото.
Най-предпазлив трябва да бъдеш след победа.
Не вярвай на този, който те мисли за честен - той непременно ще те излъже.
По-доброто време на празника е подготовката на празника.
Горчиви корени - сладки плодове.
Внимавай повече, когато хвалиш, отколкото когато порицаваш.
Разбира се, че и мъдростта е пари - затова бъди по-пестелив, мъдрецо!
Стената на затвора е най-свободомислещата стена.
Щеше ли да го има езикът, ако ставаше по-къс след всяка излишна дума?…
Не казвай на приятеля си какво мислиш за него.
Не винаги, когато се смееш, си щастлив - доказва го сатирикът. Щастливецът.
У сатирика грубостта е нежна, а нежността - груба.
Несъзнателната лъжа е по-опасна от умишлената, защото е неочаквана дори за лъжеца.
Природата обича всички, но някои намират това за нейна слабост.
Сатира - истина, която разсмива.
Обичащият притежава нещо, което не може да притежава - друг човек.
Този афоризъм имаше красива форма и бедно съдържание.
Искаш ли да нарисуваш вятъра, намръщи небето и разклати клоните на дърветата.
Опасен е онзи дървар, който носи две брадви, едната от които в главата си.
Ако хоризонтите не се отдалечаваха, животът нямаше да има смисъл.
Не учи българина да завижда - той го умее още от люлката.
Колко много красиво казани безмислици летят около нас като крилати фрази.
Ако действително си тъп, чувството, че си тъп не е толкова остро.
Когато художникът е неискрен, най-ценното от картината е рамката й.
Понякога подписът в десния ъгъл ная картината означава повече от самата картина.
Когато съблече всичко излишно от себе си, човекът остава само по лице.
Всеки остър ум наранява, най-вече себе си.
Цветето е късче от звънлива песен.
Нашият народ е жилав като трева, търпелив като трева и… зелен като трева.
Щастието е в края на пътя, който се върви трудно.
Уважавай този, който сам си е противник - той ще победи себе си.
Сатирикът: можех ли да зная, че ще разсмея толкова хора, казвайки истината.
Когато изключението стане правило, стани негово изключение.
Фирмата процъфтява, когато шеф е мнението, а негов съветник - съмнението.
Нерядко законите се правят от престъпниците.
През живота си не съм видял напълно нормален човек - всички срещнати бяха като написани или нарисувани, бяха като че ли плод на изкуство.
На този, комуто дължиш пари, не дължиш само парите.
Ти можеш да излъжеш съвестта си, но съвестта ти никога няма да те излъже.
Това, което е останало от мен, се мъчи да се самоубие.
Риба може да се улови и без въдица, и без мрежа, стига да имаш въображение.
Най-бързо и най-добре разбират любовта родените край река.
Най-вярното първо впечатление за непознат можем да добием от ръцете му.
Когато човек е тежко болен, има само минало.
Не размътвай водата напразно - в тази река изобщо няма риба.
Лекарите са състрадателни и жестоки едновременно.
Звукът на стъпки по пътя - ето това ще ми липсва, когато ида Отвъд.
Скромният е този, който се смее последен.
Веднъж разговарях с непозната само с очи, но си казахме всичко. Сякаш бяхме живели заедно цял живот…
Актьорът беше изгубил лицето си, защото всяка вечер навличаше върху него чуждо.
Трудът изправил човека - и той легнал да си почине.
Трудът изправил човека, за да може той да се покланя.
Обикновено падат тези, които са се издигнали повече, отколкото заслужават.
Откъснал розата, но забравил, че тя е с бодли - сега как да я върне на градината?
В стиховете на една наша поетеса лястовиците пеят. Само там!
Бъдещето трябва да бъде трудно и враждебно, за да те превърне в боец.
За да спориш с птиците, трябва да нагазиш в небето, но не забравяй, слънцето и звездите парят.
Ако те нападне голямо зло, малкото зло изглежда добро.
Всяко цвете е лъч - слънчев или лунен.
И фантастиката не е нищо друго, освен едно надникване в миналото.
Камбаната винаги плаче.
Обикновено човек се заблуждава, че живее, както иска. И може да умре, без да осъзнае това.
Когато не правиш нищо, си по-припрян; бързаш, пришпорен от чувството за вина. А закъде?…
Животът е бягство от една несвобода в друга.
Глупостта е заболяване. Хронично.
Смъртта е абсолютната свобода, към която се стремим всички. А ни се живее.
Земята не е безразлична към нас; тя ни чака, за да ни превърне в себе си. В звезда.
Страшно е да се родиш поет, ад - да станеш овчар. Още по-страшно е да се родиш овчар, а да станеш поет.
Нас, хората, може да ни разбере само страданието.
Човекът може да избяга от себе си само когато остане сам.
Вчера трябва да гостува по-често на днес.
Тираните ласкаят художниците и историците.
Животът е опит за бягство от себе си - един доживотен затвор.
Пътникът прави пътя, а очите му - пейзажа край него.
Много често съдбата на една страна зависи от жена.
Малко дава този, от който се иска много, но не се уточнява колко.
Големият личи по отношението му към малките.
Твоят поглед идва при мен празен, а се връща пълен - с мен.
Стъписа се, когато тръгваше да търси ума си - не знаеше къде го беше загубил.
Най-голямата тишина - синя, нежна и пухкава от облаците - в Хвойна, след буря.
Големият приятел е единствен, голям враг е всеки враг.
И цветето изглежда щастливо, когато е подарено с любов.
Чистота преди всичко останало - тя е темелът, останалото е градеж.
Законите се правят от ситите и самодоволните.
Миналото се плаща от бъдещето.
Да бъде път към целта е цел на всеки път.
Дървото не вика, когато го секат - вика брадвата.
Повече катастрофи стават на път без завои.
Природата често ни задава един прост, а всъщност страшно сложен въпрос: - Защо?
Хвойна. Къщата в планината става част от планината. В равнината това е невъзможно.
При порязване тъпият нож причинява по-голяма болка от острия.
Животът ни се състои в създаването на безброй съюзи и в разрушаването им.
Стремят се към тази, която отказва.
Понякога едно „не” означава много „да”.
Отишъл при фурнаджията да пита къде расте хлябът.
Дървото е велико: от него се прави и люлка, и нощви, и ковчег.
Целта на всяка цел е да набави средства за по-висока цел.
Този, който има средства, няма цел, а този, който има цел, няма средства.
Защо има неуспели писатели, а няма неуспели критици?
Ако искаш да спечелиш жена, предизвикай милосърдието й.
Ако през нощта край пътя гори огън, пътят се сдобива с още един завой.
Ако иска да победи, всеки генерал трябва да бъде и редник.
Всеки има един живот? Не, не е истина. Досега аз съм изживял няколко.
Ако душата излъчва светлина, то в някои хора е вечен мрак.
При мен смъртта ще дойде като лечителка - лекарка или медицинска сестра.
Птицата чука на моя прозорец не с човка, а с песента си.
Моята песен трябва да бъде като тишината - проста, вглъбена, замислена.
Спомням си: аз плача за пръв път от любов - а светът край мен се смее.
Тайна - тази дума е сладка и тръпчива като думата свобода.
Дори когато съм съвсем сам, аз не съм сам - сигурен съм, че някой ме гледа и следи. Може би именно това е бог?…
В любовта двамата са и победители, и победени.
Всеки поет може да каже: небето ме посочи, откри ме земята.
Най-лесно се приспособява към околната среда камъкът.
Преди да тръгнеш на път, запитай се какъв ще бъдеш в края му. Кой?
В щастието се съмняват, в нещастието - не.
Ръкопляскай на изпълнителя, но не забравяй композитора.
Какво изпитва светлината, когато пие мрак? Може ли да се напие?
Други крадяха, а той си затваряше очите - и не видя как влезе в затвора.
Професионална армия? А има ли професионална любов към Родината?
Истинското чувство е просто.
Правило: ако уважаваш, ще бъдеш пренебрегван.
Когато обичаме безкомпромисно и страстно, ние създаваме идоли.
Колкото и да ти се иска, не можеш да забравиш себе си, тоест миналото си.
Ако ти се налага да влезеш в гнездо на оси, трябва да си въобразиш, че си оса.
Покори върха - и вече можеше да тръгне към небето.
Досега не съм видял в затвора човек, излъгал надежда.
Човекът е най-много човек, когато обича.
Върхът не е висок, когато пропастта под него е плитка.
Порокът привлича, защото е двойник на подвига. Отровен.
Той се съблече и остана само по сянката си.
Винаги постижението е по-малко от намерението.
Гладът може да опитоми и най-дивото същество.
- Не съм виновен аз, а пръстта, която ме отглежда - казва плевелът.
Оценява както трябва само загубата - придобивката е самодоволна.
Дарбата е мързелива, бездарието - трудолюбиво и енергично.
Мразя идеята за равенство между хората, но ненавиждам чувството за превъзходство над другите.
Поетът става поет тогава, когато няма нищо друго, с което да обясни живота си, освен думите.
Поет е този, който успява да съхрани детето в себе си до сетния си стих.
Роб съм, когато не пиша. Когато пиша, съм свободен.
В приказката трябва да има повече истина, отколкото в прозата за възрастни.
Това, което имаме като оръжие срещу този безумен свят - отчаянието.
Аз съм открит за всички, но недостъпен - мен може да ме присвои само любовта.
За да създадеш литература, трябва да се познаваш - ти си много хора, повикай ги на белия лист.
Нещо, което отличава моят живот от другите - той обича да изненадва, да смайва, да блести.
Когато съм без теб, аз съм лишен от себе си - аз съм ти, а ти си любов.
Да живееш, значи да импровизираш непрекъснато.
Всеки човек е актьор, не всеки актьор е човек.
За да бъдеш мъжествен, трябва да си нежен и твърд в нежността си.
Най-отвратителното: чувството, че пречиш на някого да живее - а всъщност в това се състои животът.
Чистото небе от гръм не се бои, а от звезда посред бял ден.
Котето се ражда с нокти - за да се пази, и с мустаци - за да плаши другите.
В коя държава охранителите са повече от войниците й?
Тежко на слугите, когато слуга стане господар.
Студът по се търпи, когато си сит; гладен ли си, по-студено ти става.
Срещу ръжен не се рита - и за стоножката ли важи това?
Пенка пее не за да я слушат, а защото с песен вади хляба си.
Това куче е бясно - и тоягите се плашат от него.
Двата клина се избиха помежду си, защото всеки искаше той да избие другия.
Ако искаш да разбереш колко голям е човекът, измери сянката му.
Изсече цялата гора, понеже не знаеше от кое дърво става свирка.
Помисли, ако под шапката намериш тояга - ами ако тя не е мързелива и се разиграе?…
На бедния дай пари, не ум: ум той си има, иначе щеше ли да е на този хал.
Представяш ли си, ако трябва да се търси Ахилесовата пета на стоножката?…
Пази ме боже от всичко случайно - аз зная кое не е.
Литературата, за да е истинска литература, не трябва да е литература.
Имаш ли вземане-даване с приятел, губиш и взетото, и даденото, и приятеля си.
Поискат ли ти, давай - ще ти се върне повече.
Свободният и смъртта са неразделни приятели.
Помни, че си само гост на този свят - не злоупотребявай с гостоприемството.
По-добре е да умреш нощем - така няма да губиш време да привикваш с осветлението там.
Входът пропуска големия залък, изходът обаче - не.
Най-висок в планината е върхът, но най-висока е длъжността на прехода.
Врабчето никога няма да стане славей, но… може да се нарича Едит Пиаф.
Бъдещето гука - слушат го площадите на света.
В този свят глупавият поучава умния, а умният се съгласява с него.
И на блондинките им растат мъдреци.
Най-силното на този свят - люлката.
Ще стигнеш навреме, ако не знаеш какво те чака.
Ще победи смъртта този, който успее да победи времето.
Ода - позлата, под която работи ръжда.
В основата на всяко голямо произведение на изкуството стои мит.
Работата не трябва да се бои от майстора, а да го уважава.
Изкуството трябва да греши, несъзнателно, разбира се, за да е истинско.
Смъртта е най-ценното нещо, което имаме, но тя трябва да се заслужи.
Най-светъл е пътникът през нощта - със стъпките му разговарят звездите.
Освободеният роб е вече свободен роб, но все още е роб.
Пее тъжното сърце - щастливото не го прави, защото е суеверно.
Има два начина за слизане от върха - вторият е падане от него.
Към лъжеца: ако толкова много държиш да излъжеш, излъжи себе си.
Ако си взел решение да се промениш, ти вече си започнал да се променяш.
За слънцето не питай нито къртицата, нито слънчогледа - питай слепеца.
Споменът е по-неточен от представата за това, което очакваш.
Светлината топли, топлината не свети.
Нищо не можеш да вземеш от този, който е загубил и надеждата си.
България, 2007 г. Водачи много, желаещи да тръгнат след тях няма.
Условията правят човека. А кой прави условията?
Пази се от обраслия с мъх камък в пазвата.
Властта мрази поетите, но само талантливите: те не са продажни.
Водата е по-силна от огъня, защото може да загаси огъня и не може да бъде опожарена.
Мечтата е богатство, но не и мечтата за богатство.
Когато стигна до хоризонта, реши да си почине, облегна се на него и… падна.
Властта е мразена от поетите, но само от талантливите.
Мечтая да си купя един голям сейф, в който да пазя стиховете си.
Беше богата птица - имаше три клетки, две от които даваше под наем.
Това ли е аквариумът за рибата, каквото е клетката за птицата, а?
Силният е глупав, слабият - умен: кой ще победи? По-хитрият.
Завистта се чувства най-добре в празник.
Талантливият поет трябва да пише, а не да говори.
Пази се от човек, който си избавил от неудобно положение.
За цената на светлината питай слепия.
За детето майката е с девет месеца по-скъпа от бащата.
Ако изпадналият в беда е протегнал към теб ръка, не му давай помощта си като милостиня.
Животът на поета е пустиня сред оазис.
Старецът е точен, избързва часовникът му.
Правият път - това е пътят с най-много завои.
Сверявай крачките си по последния.
Най-красиво за истината говори лъжецът.
Щом си тръгнал нанякъде, не си сам - имаш това нанякъде.
Ако сърцето не грешеше, светът щеше да умре.
Чуя ли „злато”, виждам кръв.
Понякога кучето лае, за да напомни, че е вярно.
Точният няма нужда от часовник.
Сърцето ми днес е по-голямо - в него влезе любовта ти.
Животът на поета - мираж в глас на пустиня.
Първа награда на поетичен конкурс - стая от въздушен замък.
Основен метод при експериментите с прелетните птици си остава опръстеняването.
Най-честно разказват биографията на човека ръцете му.
Аз вече съм прекалено много аз, за да бъда някой друг.
Добър човек - светла е даже сянката му.
Истински може да скучае само празният.
Празен като барабан, опрян до униформа.
Много често пъстрият етикет продава стока менте - и с хората е така.
Аз съм прост - и сложен като дете.
Във всяко дърво спи огън.
Всеки човек е създаден, за да създава.
Творецът е неудобен, защото другите живеят само един живот - своя.
Вечността е глупава като всяко неподвижно нещо.
Бих занесъл там Сервантес, Рабле, Шекспир, Дефо, но преди всички тях - Гогол.
Изкуството се занимава с несъвършенството, което прави човека съвършен.
Всяка власт е продажна, защото знае, че в края на краищата ще падне.
Когато двама приятели се карат, не заставай между тях - ще ядеш бой.
Лошият среща все добри хора по пътя си.
Достоен е за водач - има вече рана на гърба си.
Най-хитър от враговете ти е най-старият от тях.
Най-яки са крепостите, които нямат защитници.
Искаш ли да победиш врага си, мисли, че той е по-силен от теб.
Мръсната река не става по-чиста от вливащото се в нея бистро ручейче.
Не давай на никого да пресушава сълзите ти - остави това на вятъра.
Най-убедителна е властта на нежността.
Не утрото е мъдро, а безсънната нощ преди него.
Врага си ще познаеш по усмивката му - тя е най-ласкава.
Все повече обичам хората, които нямат нищо общо с мен.
Този, който е построил чешма, е равен на върха, от който извира водата й.
Лесно постижимото гаси желанието, пали го непостижимото.
Светлината в мрака е по-ярка, защото е отвоювана от него.
Трудно се връща думата, която е отишла твърде далеч.
Най-много недостатъци ще се намерят у добрия човек.
Не говори, а слушай - и ще знаеш повече.
Един от нас е с кални, но с чисти ръце - той прави тухли.
Универсално правило: трудно се добива - лесно се губи.
Когато се мръщи първият, на последния изобщо не му е до смях.
Опасен човек: езикът и зъбите му са в комбина.
В този лъжлив свят само смъртта е истинска.
Нашите политици са като кучета водачи, но са повече от тях, защото хем лаят, хем хапят, хем гризат тлъстия кокал, хем водят…слепци.
Най-голямото нещастие: да не работиш това, за което си роден.
Старостта е щит, младостта - меч.
И рибата се дави - на брега.
Забелязват лампата едва когато изгори крушката.
