ЙОРДАН ЙОВКОВ
Певецът на златна Добруджа
7 септември 1940 г. ще стане паметен ден в историята на нашия народ. Вълните на етера в този ден разнесоха по всички краища на света безграничната радост на един малък, но с величаво минало и светло бъдеще народ. Добруджанският марш звучеше като молитва, като симфония, като стихиен ураган…
От развяването на прабългарската конска опашка до зората на нашето Освобождение от вековна черна робия Добруджа винаги е била българска и е споделяла и изживявала господството и немощта, възторга и отчаянието на българската държава в своята превратна съдба на пориви и исторически завои към шеметни висини и падения, към величие или към черна робия.
И ненадминатият певец на нашата свещена, преродена, златна Добруджа, е Йордан Йовков. През своето детство, и особено като учител в Добруджа, Йовков е събрал с пълни шепи материали за възсъздаване правдиво и проникновено, най-пълно и сочно живота в Добруджа - неизмеримите
степи на примамливата и загадъчна хлебородна шир, където се свещенодейства сред величието на природата, сред свещената симфония на труда, сред тучните угари и изкласили ниви от трудолюбивите, влюбени в земята си деца на Добруджа.
Богати, сочни, с Омировска поезия и разнообразие са картините, които ни рисува Йовков в творенията си със завидна лекота и ненадминато майсторство. Природата на Добруджа е жива, цялостна пред нас, със своята обайваща красота и вечна мистика, и тук сред величието на добруджанската природа героите на Йовкова имат „буйни, смели души, широки и открити като техните полета”.
С леките замахи на голям художник Йовков ни рисува с няколко линии само образа на добруджанското село и неговия цялостен и многолик бит: нрави и обичаи, трудолюбивия добруджанец с грижите, радостта и увлеченията си, отношенията, стремежите и борбите между бедните селяни и чифликчиите, кръчмите, широките селски дворове, пчелинът, коситба, оран, шумните веселия, сватби в село, църкви, училище и кооперация - жаждата за просвета - всичко, широка и пълна картина на Добруджа, свободна и поробена.
Творчеството на Йовкова е oбляно с благодатта и приказния слънчев блясък на българското Елдорадо, златна Добруджа, тъй близка, тъй съкровено свидна на всеки българин…
Колко затрогващо Йовков ни рисува животните, към които обикновено сме безсърдечни, дори враждебни, и отдавна биха ни разкрили безкрайната си любов и фанатична привързаност към нас, но „ако можеха да говорят”!…
С голяма любов, със силата и обаянието на пищна езикова багра и пластичен усет на големия художник, Йовков ни завеща дълга редица от увличащи чудно хубави и сочни образи на жени-добруджанки.
Йовковата Албена, от която лъха трагично обаяние, най-смелата, демонична, но и най-невинната в своята самобитност героиня, е същинската Омирова Елена, на която прощават причинената от нея разрушителна война, заради хубостта й. Албена е античната Фрина, обезсмъртена в нашата поезия от П. Славейкова.
Героичната Шина, също тъй класичен, неповторим образ който закръгля образа на добруджанката. Шина е свръхгероична, самопожертвувателна добруджанка, която е в помощ на уморените български войници на самата боева линия- в стихията на боя, където около нея се разнася ураганния марш на победата и смъртта.
А тогава, когато след величавата Добруджанска епопея настъпват дните на тежко робство и в Добруджа, когато героична България, след несправедливия и жесток Ньойски диктат беше прикованият Прометей тук, на Балканите, Йордан Йовков, верен на своята любов към Добруджа, става изразител на нейната безутешна скръб.
И той ни разказва за мъката и надеждите на поробена Добруджа - „едно траурно име, един болезнен спомен в паметта на цял народ”. Певецът на златна Добруджа не е жив, за да види, че неговият идеал се осъществи. Добруджа е свободна! България е обединена и мощна!…
Четири години от неговата ранна смърт!… Ние изгубихме най-големият, ненадминат художник на равна Добруджа, възвишеният човек, който носеше горда и благородна душа, душата на истинския, скромния интелигент и писател, един от истинските наши духовни водачи, който чрез лъчезарието в творчеството си увлича и подкупва, обайва и възвисява, облагородява сърцето, душата и живота.
——————————
в. „Добруджанска поща”, г. 2, бр.21-23, 8.01.1942 г.
