Валентина Коростельова

превод: Тихомир Йорданов

Пази споменът в тъмни подмоли
стих и тайна от вечер една.
Раменете ти, обли и голи,
блестят в полунощната тъмнина.

На теб, тъмноока, сега ще ти кажа,
макар че въпросите ми ти
не чуваш и не подозираш даже,
че мъка любовна ще те посети.

Той дошъл е за щяло-нещяло.
Но лицето му грейва така
редом с гладкото дъхаво тяло
и с халката на дясна ръка.

Ти, наивно повярвала, чакаш
като тебе и той да гори.
Просто всичко е истинско сякаш,
а и той те обиква дори.