„ПАЗАЧИТЕ НА ФАРА”
(Роман от Петър А. Шишков)
Преди всичко романа, който г-н Петър Шишков ни дава под горното заглавие е нещо ново в нашата художествена литература. Ново, защото моряшкият живот не е бивал застъпен у нас от никого до сега.
Тоя моряшки живот не е известен, не е бил изучаван от никого из нашите писатели. Разбира се, мнозина от тях са пътували, може би неведнъж, по море.
Но не е достатъчно това. - Пиер Лоти, тоя тънък художник и психолог, не щеше да даде „Исландския рибар” и „Брат ми Ив”, ако сам не беше моряк.
Не щеше да ни предаде и трагедията на затворническия, харемския живот на туркинята, ако сам, благодарение на някакво изключително за него благоволение, нямаше възможност отблизо да изучи в тънкости живота в харема.
Същото може да се каже и за Куприн - романа му „Дуел”. Сам той е бил офицер, действующ офицер. Героите му в „Дуел” са живи хора - негови другари от полка.
Даже и имената на героите му, с твърде малки изключения, са същинските имена на визираните хора.
Да, за писателя-реалист е нужно, необходимо сам да види, да изучи, да преживее. Тогава е най-силен той.
Г-н Шишков, минал почти всички етапи на моряшката служба в продължение на цели осемнадесет години, познава добре, изтънко средата, в която се разиграва действието на настоящия му роман.
Фабулата му, наистина, не е твърде сложна, но затова пък така добре издържано развита от край до край.
Двама моряци, уморени от тежкия, непосилния моряшки живот, заживяват на сушата, стават пазители на един фар. На път е да се осъществи най-сетне мечтата им - мечтата на всеки моряк - и те да си отпочинат, да си отдъхнат - и те, като всички божи хора, да си свият топло уютно гнездо на сушата.
Обзавеждат се добре в широкото помещение на новия фар. Разправят си един на друг преживелиците, пълни с любовни приключения. Колко много са преживели наистина те, които са кръстосали почти цялото земно кълбо!…
Фарът, където са отседнали е близо до града. Не след дълго време двамата моряци се запознават с две момичета - две другарки - работнички в града. Тия две момичета ще бъдат занапред техните добри домакини.
Ето - скоро вече ще се осъществи отдавнашният им блян - ще заживеят и те на сушата спокойно, безгрижно - далеко от бури и корабокрушения…
Но съдено ли е на моряка да свие топло гнездо, завинаги да се откъсне от морето? Да, може ли той, отрасъл сред морските стихии, да се помири с тоя безцветен, анемичен живот на хората от сушата?
И сякаш тяхната съдба е предопределена. Обстоятелствата се стичат тъй, че те трябва да се впуснат отново по море. Тръгват. И намират смъртта си нейде в бездните на бушуващото море, над което са отрасли.
Всичко в романа е изнесено правдиво и психологически обосновано. Авторът, макар и да се явява за пръв път на литературното поле с тоя си труд, добре се е справил и с техническата страна на работата - нищо, което не лесно се удава понякога и на по-опитните писатели.
Ние бихме желали по-скоро да видим напечатан тоя оригинален труд на г-н Шишков.
——————————
сп. „Морски сговор”, година I, брой 10, декември 1924 г., гр. Варна.
