Петър Василев

СЪН

Този сън ме съсипа от покруса и жал…

Точно в тази земица, дето Бог ни е дал,
в това кътче от рая - да се гънеш от срам,
че нагазихме в тинята и заседнахме там!

Но така ни се пада, каза моят съсед.
Ти на нашия българин дай му шанс за гурбет
и му гледай сеира… Но и мене ме виж:
ще речеш, че Америка ме овърта на шиш
с тази мисъл за малките, с този дядов мерак
да ги гушна на скута си… Но ще кажеш ли как?
Само баба им, клетата, пак се юрна натам
като хиляди нашенки, дето знам и не знам.
Те поне бавят внучета. Но какво да речем
за ония - склонилите да се сгърбят съвсем
над подлоги и памперси с гнусна пикоч и смрад
за угода на гърците… Как допуснахме, брат?

Спри, съседе, му казах, ти поне си без грях.
А пък аз - до пресипване - сума химни изпях
все за същия българин - за балканския лъв,
дето славеше себе си с непокорната кръв
чак от времето Крумово - та до вчера почти;
как така ще го цапаме с невъзможни черти -
спри, съседе, заклевам те, че не бих издържал!

И захлипах в просъница от покруса и жал…

Декември 2011

ПОТОМЪК

Понеже и през времето го виждам
от ноктите до - пъпната му връв,
готов съм да се обзаложа трижди,
че в жилите му бие наша кръв.

Но той е вече третото коляно,
натирено зад девет планини.
И чувството за дълг е пропиляно.
И нова свяст в душата му кълни.

Ах, не от гордост съгрешихме вкупом -
от глупост съгрешихме, от инат.
И кой сега грехът ни ще изкупи?
И мигар има пътища назад?

Дори на сън - под небесата чужди -
откъм Балкана да го сепва ек,
едва ли просълзен ще се пробужда,
щом вече се усеща друг човек.

И обичта ще бъде друга обич.
И тъмна жал в кръвта ни ще люти.
А гузните ще се обръщат в гроба
до второто пришествие почти.

2016-2018