Никифор Попфилипов

(Писмо до редакцията)

Господин редакторе,

На 30 октомврий т. г. сутринта получих писмо от с. Радуил, Самоковско, с което писмо ми съобщават, че на 1 ноемврий - Св. Иван Рилски - е патронният празник на местната горска трудова кооперация и ме поканват да присъствувам на тържеството, а след обед да слушат сказката ми „Жената и обновата”, която аз още лятоска съм обещал.

Веднага отидох при секретаря на писателския съюз, който ме снабди с едно удостоверение, с което отидох в Дирекцията на железниците.

Предадох го и казаха ми, че ще трябва да чакам 3-4 дни. Казах им, че на другия ден, 31 октомврий, непременно трябва да отпътувам, за да съм на 1 ноемврий в селото.

Занесоха го на г-н директора. Отидох вечерта в 5 ч. - не било готово. Отидох на 31 в 11 часа - пак не било готово. Отидох на вечерта в 5 часа - не е готово, казаха ми. Могъл съм да отпътувам и в събота, след празника.

И така, не отидох в Радуил и се пропусна, не зная по чия вина, един хубав случай на просветна среща с народа.

Ако тая формалност, заверката с един подпис удостоверението, трябва да чака реда си, е conditio sine qua non и трябва да се минат десетина дни, то съветвам г. г. писателите да поднасят удостоверенията си за пътуване най-малко десет дни преди пътуването, за да имат удовлствието да се изкачват по два пъти дневно на 2 етаж по 2 стълби.

София, 3 ноемврий 1935 г.

Н. п. Филипов
(Falco Peregrinus)

——————————

в. „Литературен час”, г. 2, бр. 9, 13.11.1935 г.