Любомир Бучков

Добруджа възкръсна. Една лелеяна национална мечта се сбъдна. Трагичната съдба на Добруджа намери отклик в сърцата на много културни дейци. Да очертае техния профил на фона на новоосвободената покрайнина - ето целта на П. Господинов.

Авторът на „Добруджански образи” е познат ентусиазиран добруджански деятел. Много време и много усилия се стопиха у този вдъхновен общественик в бурната освободителна борба. Познава всички нейни трепети и вълнения. Това го улеснява да проникне в творческите изяви на неколцината жреци на изкуството, чиито арфи отрониха симпатии към трагедията на Добруджа.

Челно място в книгата заема незабравимият певец на Добруджанската шир Йордан Йовков. Господинов обяснява приобщеността на големия писател към поробения край с прекарването на няколко години в с. Чифуткьой и другаде.

Неговият творчески дар укрепва там. Узряват най-значителните прояви на духа му. В книгите си одухотвори нейния бит. Разгромът през 1918 г. засяга най-съкровените струни на душата му. От едно писмо, отправено до видния политик Григор Василев, вее печал и тъга. Йордан Йовков е обрисуван като велик будител на българското самосъзнание.

Интересна характеристика дава Господинов на Дора Габе. Енергична добруджанска общественица, тя със слово и дело изрази любовта си към окования в робски вериги край. В „Някога” и „Малкият добруджанец” поетесата третира добруджански мотиви. Не се задоволява с картинно описание на бита, а търси подбудите на народното осъзнаване.

С рядка вещина е нахвърлен образът на Стилиян Чилингиров. В неговото многоценно творческо богатство лично място заемат творбите „Добруджа и нашето Възраждане”, „Стефан Караджа” и „Равна Добруджа”. Те са отражение на Чилингировото отношение към прокълнатата българска земя.

Господинов не желае да се домогне до тежка научна студия. Неговата задача е по-скромна. Да очертае по-скоро релефа на добруджанската съдба. Достатъчно е да вземе един само пасаж, за да постигне своята цел. - „Добруджа! Как сладко звучи нейното име. Как много приказва то за доброто, към което се стреми българинът от първия ден на своя живот, та дори и днес!” - Ето един отрез, който издава чувствата на Ст. Чилингиров.

Артистката Адриана Будевска, магьосница на сценичната реч, е родена в Добрич. П. Господинов използува един неин жест, за да изнесе благоговението й пред многострадалния лик на родината й.

Със сръчност и замах, авторът сочи Добри Немиров като изразител на оригинално мнение. Антипод на революционните методи, Немиров смята да се постигне омекотяване на робския режим чрез културно опознаване между Румъния и България. Случаят озовава писателя в Добруджа да държи сказки.

Неговите слова се гълтат като свещена нафора. Избликва народният ентусиазъм. Пробуждат се задрямалите национални сили. У Немиров настъпва прелом. Зверските убийства предизвикват неговата дързост. В едно писмо до румънския писател Ем. Букуца Немиров кипи от възмущение. Тонът му е протестен.
П. Господинов отразява тези отломки на творческия дух у Добри Немиров.

Един незначителен повод дава основание на Печо Господинов да изясни обичта на вълшебника на живото слово Сава Огнянов към Добруджа. Роден в Кюстенджа, той не скрива боготворението си към помрачения роден край.

Изнася се едно негово откровение: „Истински се радвам, че и аз, големият „богаташ”, ще мога да подпомогна добруджанското дело.” Една мисъл, която е знамение. Добруджанските прокуденици достойно изразиха своята признателност в деня, когато над храма на Мелпомена се вееше траурно знаме.

Книгата на П. Господинов е продукт на творческите му усилия да намери отраженията на добруджанската трагедия у българските писатели и артисти. Без да претендира за научна стойност, тя отбелязва чувствата на културните ни труженици към поробената земя.

Но едновременно сочи за показ значителните творчески заложби на П. Господинов. Ще бъде грях спрямо тях, ако не изненада читателите си с нов солиден труд, като например - История на добруджанското освободително движение.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 15, бр. 570, 18 ноември 1942 г.