Мара Белчева

АРХАНГЕЛ МИХАИЛ

Дете, не смеях аз да Те погледна в Твойта рамка златна.
Душите вземал си; и през затворени прозорци, вратна,
при старци и деца, промъквал си се Ти, Архангел Михаил.
По-страшен и от змея, който нявга си убил,
яви ми се тогаз. А днес, когато мойта свещ догаря
и сетния й плам ми осветлява всеки кът в олтаря,
аз виждам Те преблаг, с усмивка в уста, надвил и в мен звера,
с душата ми към дверите на новата зора…

НОВИЯ ПЪТ

Какво ли там в гората
раздира тишината?
Пищят скали,
ехтят ели:

Куп трудоваци млади
- смях, викове и свади -
с лопати, с чук
един до друг

със брадви, търнокопи,
със бомби, сред окопи
трошат, ломят -
прокарват път,

над пътя на дедите…
Запрягат висините
през бор, през клек
все по-далек…

——————————

в. „Литературен глас”, 7 декември 1929 г.